По-добре ли виждат чуждите очи?

Това сочат наблюденията на проф. Богдан Мирчев - преподавател във Факултета по класически и нови филологии на СУ "Кл. Охридски" и експерт по европейска културна история.

Държавите в Европа имат изработени представи едни за други. Някои от образите са потънали в миналото, но после изведнъж отново влизат в употреба, казва той. Обичайна е размяната на стереотипни представи най-вече между съседи. Германците виждат французите в образа на самодоволния чичко с баретата, с франзела под мишница и бутилка вино в ръка – според тях т.е. французинът си живее живота лежерно. Разбира се, и французите имат своя негативен образ за германците, добавя проф. Мирчев. За французина германецът е като „грозната жаба“ – т.е нежелана,скучна компания. Преди известно време имаше и епизод с негативно представяне на Германия в Италия. Италианският министър на туризма нарече германските туристи „варварите от Севера“ - стереотип, познат от римско време, казва експертът.

Непознато = опасно

България и Румъния са сред най-зле представяните в Европа. България е по-непозната от Чехия, Естония и Словения за съвременния европеец - затова е и по-негативно представена в Европа. Кирилицата е отчуждаващ фактор, също както и православието. За стария европеец непознатото е един вид сигнал за опасност и това е психологическата основа за негативната нагласа на Централна и Северна Европа към югоизточния ъгъл.

Европа представя накратко и превратно и българската история. Едва една трета е заделеното място за България в сравнение с написаното за Сърбия например, посочва Богдан Мирчев. Като цяло осведомяването за България е едно мъниче в европейската справочна и историческа литература.

Там долу на картата на Европа

През 1848 г. първият германски парламент във Франкфурт мъдрува дали бъдещият Германски райх да включва и Австрия с Хабсбургските владения в Югоизточна Европа. Депутати от Прусия мотивират идеята си за "малка Германия" без Австрия с аргумента, че в държавата им нямало защо да бъдат и някои от народите "там долу на картата на Европа", припомня проф. Богдан Мирчев.

"Там долу" са и българите. В края на XIX в. обаче те вече са сред положителните етнообрази в Германия.

Положителен щрих

Малко преди и след Освобождението повечето българи отиват да следват във Франция и френскоезична Швейцария – Лозана и Женева. Но по времето на Стамболов и насочването на българската политика към Германия и Австрия, градове като Грац, Виена, Мюнхен и Хайделберг са Алма матер за много българи. Между 85-90 на сто от тогавашната българска интелигенция получава образованието си в немскоезичния европейски регион, подчертава проф. Мирчев. И тези български културтрегери се превръщат в положителен щрих от българския образ на Запад.

„Прусаците на Балканите“

От 1913 г. след превземането на Одрин до средата на ХХ век в Германия за българите се говори и като за германския пример за гордост - прусаците. Перифразата на казаното от ген. Колмар Фон дер Голц се повтаря и до днес: "Българите са прусаците на Балканите". Пруският стратегически съветник на султана казал, че само пруски войник може да превземе добре укрепения Одрин. Точно това правят обаче българите.

Така се стига и до образа от една германска пощенска картичка от 1915 г., която изобразява германец, австриец, българин и унгарец в съответни военни униформи, бранещи дървото на живота. В своя дневник от 1915 г. австрийският писател Стефан Цвайг отбелязва: "Може би ще победим, защото и българите вече воюват с нас".

Мекият вражески образ

След спускането на Желязната завеса както за повечето западноевропейци, така и за германци, австрийци и швейцарци българите попадат в колективния вражески образ на Империята на злото. Но за германците България е едно по-специално място.

Българското Черноморие от времето на соца е мястото, където около 1 млн. западногерманци се срещат с роднините си от Източна Германия, припомня проф. Богдан Мирчев. Заради подобни факти тонът на пропагандата в двете страни остава помежду им винаги по-мек, отколкото в САЩ и Великобритания.

Немскоезичното чекмедже

Евроинтеграцията в наши дни не "намери" обществено значим етностереотип за българите и от европейското чекмедже по-често се вади негативния образ на България. И все пак, ако има добри думи за българското в Европа, то те се чуват най-често в 100-милионния немскоезичен регион.

В еврорегиона с най-многобройно население - около 100 млн.европейци, България все пак остава най-добре позната. Южна Германия, Австрия , немскоезична Швейцария, Люксембург и Лихтенщайн, обобщава проф. Богдан Мирчев, винаги са били по-близо до България в сравнение със Северна Европа.

Автор: А. Ненкова/ Редактор: Б. Рачева