1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Балканите и Европа: клишета и предразсъдъци

17 май 2012

Балканците са войнствени и нецивилизовани ориенталци, които трябва да бъдат умирявани отвън. Европа пък е утопия. Предразсъдъци и комплекси от векове насам предопределят отношенията между Европа и Балканите. Двупосочно.

https://p.dw.com/p/14v9f
Снимка: DW

Особено тежките етнически слбъсъци по време на войните в бивша Югославия от 90-те години възродиха голяма част от старите предразсъдъци на Европа към Балканите, смята сръбският учен Павле Секеруш: "Това са представите за диви варварски войни, които са далеч от всякаква цивилизованост, антиевропейски настроени и ориенталски в поведението си". Според професор Енвер Казас от Университета в Сараево, ЕС често прави опити да "цивилизова" този регион, с което затвърждава клишето за народи, които са толкова враждебно настроени помежду си, че трябва постоянно да бъдат умирявани отвън. Същевременно Западът много често избягва да посочи, кои са истинските идеологически и политически субекти, предизвикващи престъпления и драми в Балканските страни.

Но и на Балканите не липсват клишета по отношение на Западна Европа. В Босна и Херцеговина, силно белязана от войните в бивша Югославия, днешна Европа има имиджа на почти утопично пространство, смята Енвер Казас. Хората там смятат, че всички вътрешни противоречия просто ще се "изпарят", щом страната им бъде приета в ЕС. Подобни наивни представи се разпространяват и от политическия елит на тази страна, докато действията на същия този елит отдалечават страната от евро-членството. Затова "европейската утопия" е нещо като ментална клопка за народа, твърди проф. Казас.

Сърбите - изтъкани от комплекси

За разлика от Босна и Херцеговина, съседна Сърбия вече има статут на кандидатка за членство. Сърбите обаче изпитват огромни комплекси за малоценност спрямо Европа, твърди Павле Секеруш. Тези комплекси се дължат на огромната цивилизационна, индустриална, технологическа и материална изостаналост от останалата част на Европа. Ситуацията поражда две желания: от една страна сърбите са обладани от стремеж да се числят към това напредналото европейско семейство. От друга обаче страдат от чувството, че са недооценени, поради което постоянно се опитват да "показват" на Запада, че именно те са "истинските европейци".

Karte Balkanhalbinsel (englisch) Flash-Galerie
Според медиите Балканите са границата между Изтока и ЗападаСнимка: DW

Хърватия доскоро се срамуваше, когато я причисляваха към балканските страни, а и до днес отказва да погледне в очите някои от истините за миналото си като част от бивша Югославия. Все пак развихрилата се през 90-те години Балканофобия междувременно е до голяма степен изживяна, смята хърватският експерт Якир. В днешна Хърватия, според него, си пробива път разбирането, че идентичността на страната има две равнопоставени компоненти - една Централноевропейска и Средиземноморска, и една Балканска.

Взаимните стереотипи са неизкореними и до днес, казва литературоведката Таня Цимерман от Университета в Констанц. Според нея, това се дължи отчасти и на медиите, които представят Балканите като граница между Изтока и Запада, но и като проблем, който трябва да се решава. Затова и всеки път, когато се обсъжда една или друга кандидатка за членство в ЕС, автоматично изниква въпросът, доколко въпросната страна е "балканска".

Автори: Д. Грухонич/М. Мартинович, Б. Узунова; Редактор: Е. Лилов

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Покажи още теми