Този непознат, съседът

Странни същества са съседите. Бъдете честни, сигурно и вие познавате някой съсед, за когото можете да разказвате истории часове наред. На някои от съседите си години наред не сте им виждали даже физиономията, докато други за всяка дреболия често-често ви звънят на вратата. Някои трополят в жилището си в най-неподходящо време, в домовете на други цари такава тишина, че се питате дали да не извикате полицията.

"Съседът е по-важен от брата"

Едни съседи ви поздравяват приветливо, други ви гледат с подозрение или мърморят подире ви. Има такива, които за всяка дреболия ще се скарат с вас, други наблюдават много внимателно всичко, което става на улицата, и непрестанно клюкарят зад гърба и по адрес на другите. Да не говорим за миризмите. Когато из цялото стълбище се размирише на риба или гранясал зехтин, на индийско къри или цигари, тутакси си мислите: "Странен тип е този съсед, наистина."

Само че понякога съседът е и добър човек. При него се отбиваме да поиграем на белот, молим го да наглежда децата ни, докато ни няма, викаме го за някоя услуга, например да поправи пералната ни машина или пък да ни сглоби новите кухненски мебели. Често този съсед ни кара да онемеем - и в добрия, и в лошия смисъл на думата; прилича ни на извънземно същество, проникнало ненадейно в живота ни. И все пак, трудно можем да си представим живота си без този чужденец.

На това мнение е и Славица Вахович, която е редакторка в радио ВеДеЕр в Кьолн. "Идвам от бивша Югославия, казва тя. Ние имаме поговорката: "Съседът ти е по-важен от брата, защото в нужда той ще ти се притече на помощ преди брат ти." Дори когато човек няма контакт с много от съседите си, винаги ще се намерят един или двама, за които си спомняме цял живот", казва Славица.

Италианско кафе и български бутилки

Тя разказва, че години наред всяка неделя се събуждала от особен мирис на кафе, който й напомнял за младостта й. Само че все не срещала съседа, който варял кафето - додето един ден не се поскарала с други някакви съседи. Тогава той се намесил в караницата - 72-годишен италианец с широка усмивка. Така мирисът на кафето най-после се свързал с лицето на човека, който го варял.

"Случва се да възникват и междукултурни конфликти, казва шеговито Славица - например когато либерално настроен германец всеки път прибира празните бутилки водка на българския си съсед, хвърлени в контейнера за стара хартия, вместо в този за стъклени отпадъци." Или с други думи, през ключалката на съседа узнаваме едно или друго за обществото, в което живеем.