BG Wohnrecht

Директорът на ТЕЦ София заяви пред медиите, че топлофикацията не може да хваща крадците на парно, защото не разполага със СРС, та въпросът трябва да бъде решен в етажната собственост, защото крадците крадат от съседите си. Топлофикацията си измива ръцете. И както винаги е в печеливша позиция. Тя довежда енергията до абонатната станция и си получава парите, а какво става вътре - не я интересува.

Но с какви “разузнавателни” средства раполагат съседите? С тояги? И какво да направят? Да се самоорганизират като в някогашните доброволни отряди? Да звънят по вратите, за да видят кой лъже, че си е откачил радиаторите? А кой ще им отвори? Жилището е неприкосновено. Или ще мобилизират системата на взаимно шпиониране, възкресена в лицето на домоуправителите с техните домови книги? Ще надничат през балконите да гледат кой стои вътре с палто и шапка, както се полага при спряно парно, и кой е подозрително леко облечен?

С ТЕЦ-а раздяла няма...

Като собственик на затворено жилище със спрени радиатори, който обаче трябва да плаща всеки месец такси за топлоенергия (че и лихви, ако не плати таксите), вече научих едно: човек може да приключи всяка друга връзка, само с ТЕЦ-а раздяла няма. ТЕЦ-ът заема уникално място в българското общество. Ако ползвам електроенергия, плащам изразходваното, но ако не ползвам – не плащам. Ако НЕ ползвам топлоенергия обаче, пак плащам. И, естествено, ако съседът краде, плащам повече. Ама аз как да го хвана като съм далеч? И най-вече: моя работа ли е да хващам крадците на каквото и да било? Кой превръща българите в полицаи, в правоприлагащи органи, в сили на реда?

Ако някой открадне един шоколад от супермаркета, от кого краде? И кой трябва да хване крадеца в супермаркета? Мигар останалите пазаруващи? Какво е топлоенергията, ако не стока, продукт, който аз като клиент решавам да ползвам или не? И съответно отговарям за себе си, а не се занимавам с това да гоня и следя останалите.

Българското общество възприе напълно безкритично въвеждането на Закона за етажната собственост. С този закон се възкресиха домовите книги, които са без аналог в Европа, но затова пък съществуваха при комунизма. Сега и топлофикацията много удобно се възползва от етажната собственост, за да каже на хората – оправяйте се сами, гонете се и се ловете!

Къде са адвокатите?

В България има казуси, които плачат за юристи, но къде са юристите в една страна-членка на ЕС, чиито граждани имат право да търсят правосъдие и на европейски равнище? Къде са адвокатите, които се борят като лъвове за каузата на “малкия човек”? Когато възкресеният домоуправител по закон бъде задължен например да записва временно пребиваващи над 30 дни в нечие жилище, той всъщност поема полицейски функции, каквито изобщо не му се полагат. Да не говорим, че той не е и никаква инстанция, а просто ваш съсед. Когато хората от входа получат задачата на гонят “крадците на парно”, това по същество е призив към произвол и саморазправи. Нещо повече: така се пренасочва недоволството, то вече не преследва топлофикацията, а насъсква хората помежду им. Тези прийоми добре владееше някогашната власт, която караше хората да се мразят един другиго заради неуредиците. По този начин посоката на техния гняв се изместваше встрани от истинската причина. Много е странно, че подобни механизми продължават да функционират.

Хората имат един живот и трябва да го живеят достойно с чувството, че са защитени в своя дом като в своя крепост, а не да се занимават с взаимно шпиониране и гонитба на съседи-крадци. Хорага не са “венчани” за своите съседи, не са им попечители, нито квартални отговорници и не им е работа да уреждат сметките на съседите с парното. Къде са адвокатите?