Време е за нещо голямо!

Кал, апатия, нестабилност, политическа блокада, хаос... Така световните медии описаха българската политическа и обществена ситуация преди и след отминалите избори. Избори, определени кратко и ясно от един германски вестник като „трагични”. Оценките отвън напълно съответстват на преобладаващото вътре в страната усещане за безнадеждност и безизходица, намерило символичен израз, като знак свише, и на езика на числата в равния брой мандати за двата хипотетични политически лагера – 120 на 120.

Нови избори или „правителство-чудовище”?

Засега идеите на двете основни партии само подсилват това усещане. С фалшивото успокоение, че „по-лошо от това не може да стане” едната предлага бързо да зачеркнем всичко и да повторим цялото изборно упражнение отначало. Но не казва какво ще правим, ако се повтори и същият резултат, което е много вероятно.

Като добавя нови и нови безсмислени евфемизми, само и само да не използва думата „коалиция”, другата пък иска да събере несъвместимото в правителство, което изцяло, всеки ден ще зависи от приумиците на една крайна популистка партия, коалирането с която по европейските стандарти е не само неприлично, но и опасно. „Правителство-чудовище” - по справедливото определение на друг чуждестранен вестник.

И двата варианта са безотговорни. Ефектът от тях ще е като при забуксувал и затънал в калта автомобил, чийто шофьор се опитва да го измъкне с много „мръсна” газ.

Третият вариант

В ситуацията, в която се намираме, идеален, елегантен, безпроблемен и безболезнен изход няма. Животът обаче така или иначе трябва да продължи - няма как всички да хванем самолета за някъде. Затова, принудени да избираме най-малкото зло, сме длъжни да си спомним, че има и трети вариант. В цивилизования свят той се нарича голяма коалиция. Тук малцина си позволяват да обелят дума за него, а двете основни партии се държат, сякаш той не съществува дори и теоретично. Колкото обаче и нереалистичен и грозен да ни изглежда, този вариант е най-почтен и най-практичен.

Първо - тези две партии получиха най-много гласове, така че съставено от тях правителство би могло да се ползва с най-голямата възможна обществена подкрепа.

Второ - ако поне за момент оставим настрана иделогическите ляво-десни етикети и междуличностните епитети и се вгледаме в програмите на двете партии, което досега навярно малцина са направили, ще видим, че те всъщност в главното са много близки и че поне по неотложните въпроси между тях няма никакви съществени различия. Между тези програми ще трябва да се правят най малко компромиси. Тези компромиси пък могат сравнително най-лесно да бъдат обяснени и приети от обществото.

И трето - именно тези две партии през последните осем години „щафетно” забъркаха цялата каша, в която се намираме. Те солидарно се отказаха от нужните реформи и докараха до днешния батак ключови сфери като здравеопазване, образование, пенсионна система, администрация, енергетика, вътрешен ред и сигурност, съдебна система... Те си предадоха един на друг прегръдката с едни и същи ояли се олигархични кръгове. Те не направиха нищо, за да разколебаят усещането, че тук върховенството на закона е подменено с върховенство на корупцията. Те всеки ден се наричаха един друг престъпници без да могат да го докажат, с което разделиха и истеризираха обществото до степен, в която омразата и недоверието могат буквално да взривят всичко. Те доведоха ключови институции и цялата държава до днешната парализа. Заради тях станахме за смях пред света.

Предназначението на партиите

В нормалния свят политиката не е приятен и лесен начин за лично обогатяване. Нито е и игра за задоволяване на нечие комплексарско его. Политиката е преди всичко отговорност. Именно в моменти като днешния си личи най-ясно дали има кой да поеме тази отговорност.

Крайно време е партиите да докажат, че отговарят на предназначението си и че има смисъл от съществуването им, като поемат отговорността си и изведат страната на твърда и равна почва.

Крайно време е всички да докажем, че можем да бъдем нормална държава и нормално общество, а не отчайващо и непоправимо изостанала територия с безнадеждно незряло, неспособно дори да формулира, камо ли да се справи с проблемите си, население.

Автор: Я. Бояджиев; Редактор: Е. Лилов