Три български парадокса

Анализ на Георги Папакочев:

Предизвикани неестествено, подготвени набързо и произведени в ненормална политическа обстановка, изборите вкараха страната в ситуация, която наблюдателите вече нарекоха патова и прогнозираха неизбежен нов вот. Основната причина за тази безизходица е, че следващият парламент ще е със силно подкопана легитимност, тъй като половината гласоподаватели не упражниха правото си на глас, а 20 на сто от гласувалите останаха без политическо представителство. Това неизменно отвежда до съставянето на временен програмен /”сламен”/ кабинет, който да се опита да тушира общественото напрежение и да задържи някакси на повърхността затъващата българска икономика.

Реанимация на държавата

Непродуктивното, уви, упражнение по демокрация на 12 май породи и странни парадокси. Първият се състои в това, че спечелилата най-много гласове партия ГЕРБ  и крайната националистическа формация Атака са остракирани както от останалите две политически формации в новия парламент, така и помежду си. Фактически на този етап всеки е срещу всеки. А това означава, че спазаряването на управленска коалиция или програмно правителство е възможно само на теория - и то единствено при условие, че участниците в преговорите се съгласят на безпринципни компромиси.

Парадоксален е и фактът, че никоя от преминалите 4-процентовата бариера партии всъщност не желае да управлява - въпреки напористите декларации за „готов кабинет”, „воля за управление” и „отговорност”. Уменията, които се изискват за решаване на огромните български проблеми, надхвърлят значително управленските възможности на всяка от четирите парламентарно представени партии, та дори на всичките вкупом.

Новият играч

Парадоксите не спират дотук. За първи път в системата на изпълнителната власт категорично навлиза и прокуратурата. Нейното безпрецедентно медийно „риалити шоу” покрай скандала с 350-те хиляди бюлетини и откровените нападки срещу разследванията й във връзка с незаконното подслушване, бързо я поставиха в центъра на общественото внимание. Да, именно от разследванията на държавното обвинение, основно острие на независимата съдебна власт, зависи дали отговорни представители на управленската върхушка ще продължат да носят марковите си костюми или ще им се наложи да ги заменят с раираните дрешки на тези зад решетките. Неслучайно държавното обвинение се превърна в обект на мощен компроматен натиск в неясните следизборни дни, когато с решенията си то е в състояние да обърка редица партийни планове и лични политически сметки. Всичко това говори, че от активността на прокуратурата зависи много: тя не само ще определя балансите в управлението, но и ще регулира цялата система на държавна власт. Което фактически превръща държавното обвинение във влиятелен политически играч.

Поруганото приличие

Шокиращо парадоксален е и друг факт. Една медийна групировка, известна най-вече с манипулативните си практики и грозните си „бракове по сметка”, от години се опитва да върти на малкия си пръст цялата държава, погазвайки нагло закони, етика и всякакво приличие. И явно няма кой да спре безчинствата й. Дали това се дължи на апатията, безразличието или калкулираната неохота на властите - не е съвсем ясно. Ясно е само, че става дума за поредния български парадокс. Който, уви, е отблъскващо грозен.

Автор: Г. Папакочев; Редактор: Д. Попова-Витцел