Преписвачи ли? Ха, ха!

Най-големият плагиатор в момента седи в Белия дом. През 2008 година Барак Обама заимства прочутото си предизборно мото "Yes we can" от движението на селските стопани от 70-те години. Същото мото е патент и на известната комиксова фигура "Боб-строителят". И то много преди Обама да се устреми към президентските върхове. Въпреки това нито движението на селските стопани, нито притежателите на правата върху комиксовия герой предявяват претенции за плагитство. Две години по-късно Хилари Клинтън обвини Обама в плагиатство, но цялата история се спука като сапунен мехур.

Следващитя пример е с Джо Байдън, който през 1988 г. се провали в президентската надпревара. Журналисти тогава разкриха, че в много от предизборните си изяви той дословно е цитирал от реч на тогавашния председател на британските лейбъристи Нийл Кинък. Никой обаче не го обвини в плагиатство, а в присвояване на биографични данни. За да се представи за по-близък до народа Джо Байдън си приписа биографични факти от живота на Кинък. Той твърдеше, че произлиза от миньорско семейство и е първият Байдън с висше образование. Факти, които отговарят напълно за Нийл Кинък, но не и за Джо Байдън. В хода на скандала Байдън призна, че по време на първия семестър в юридическия факултет на университета в Сиракуза е плагиатствал, за да напише научно изследване. Пет от всичките 15 страници от семестриалната му работа вече били публикувани в юридически списания.

Плагиатството - едно безобидно прегрешение?

Случаят Байдън силно напомня на аферите в Германия с бившите вече министри на отбраната и на образованието Карл-Теодор цу Гутенберг и Анете Шаван. Също и оправданието на Байдън е сходно с тези на двамата германски политици - Байдън твърди, че не е плагиатствал умишлено и му убегнало от съзнанието, че трябва да цитира чуждите автори.

Когато през 2009 година Барак Обама номинира Джо Байдън за вицепрезидент, плагиатската афера беше забравена. Журналистите и обществеността са преситени от всякакви скандали. Много американски политици са замесени в някаква афера, а секс-скандалите сякаш нямат край.

Най-известният случай е аферата Люински на бившия президент Клинтън. А в Америка една секс-афера е много по-страшна за политиците, отколкото и най-тежкия случай на плагиатстване. Сигурно Хилъри Клинтън сега щеше да седи в Овалния кабинет ако можеше да докаже, че Обама изневерява на жена си, вместо да го обвинява в плагиатство. Защото американското общество наказва много по-строго нарушенията на морала.

Други хора - други нрави

В Америка е малко вероятно някой министър да подаде оставка заради плагиатство. "Хората имат съвсем различно отношение към образованието, особено към висшето образование. Голяма част от американците са скептично настроени към университетите. В Америка от решаващо значение за един политик е близостта му с народа", твърди професор Вероника Фюхтнер от Dartmouth College. Така например Тед Кенеди, братът на бившия американски президент Джон Кенеди, се издига до един от най-високите постове в Сената макар да е бил изхвърлен от Харвардския университет. От страх, че няма да издържи изпит по испански език той плаща на свой състудент да се яви вместо него. След като са хванати и двамата са изхвърлени от Харвард.

Американските университети имат строг кодекс на поведение. Студентите се задължават писмено да докладват за всеки опит за измама. По този начин университетите се опитват да създадат еднакви изходни позиции за своите възпитаници. Защото в крайна сметка оценките в университета са от решаващо значение за бъдещите шансове в живота. Студентите в Германия обаче имат друго мото. "Добрият студент разрешава на другите да преписват", казват те. След две години в армията Тед Кенеди получава правото отново да следва в Харвард. А през 2008 година, малко преди смъртта му, той е напълно реабилитиран. Университетът даже му присъжда почетна докторска титла за цялостен принос.

АГ, РТР, ЗЦ, К. Цанев; Редактор: Е. Лилов