Една привидно демократична държава?

В София управляват по правила, които само на пръв поглед отговарят на европейските, установява политическият наблюдател на Франкфуртер Алгемайне Цайтунг Райнхард Везер по повод актуалната ситуация в България.

Статията описва мирния хепънинг пред Германското посолство в София, завършил със символичното събаряне на Берлинската стена - като жест на благодарност към германския посланик за това, че заедно с френския си колега изрази симпатиите си към протестиращите граждани в София. Централното послание на този "необичаен и нечуван акт", както възмутено го окачестви българско правителство, гласеше: "Принадлежността към ЕС е цивилизаторско решение. Олигархичният модел не е съвместим с него - както в България, така и другаде по света", се казва в статията на ФАЦ.

Задкулисие в на пръв поглед нормална среда

През 23-те години след края на комунистическата диктатура в България, преплетената мрежа от връзки между старата партийна номенклатура и нейните тайни служби е превзела големи части от държавните институции, за да може да върти своите гешефти в огромната сива зона между политика, икономика и организирана престъпност. Отделните групировки в тези среди враждуват помежду си до кръв, но пък заедно спадат към един доста компактен кръг - това е "олигархичният модел".

Как да се отнася ЕС с подобна страна-членка? - пита авторът на коментара. Трудността се състои, според него, в това, че България - такава, каквато е в момента, не нарушава европейските договори, нито пък основните права в общността. Господството на олигарсите се осъществява задкулисно в една на пръв поглед нормална среда. Затова и законовите инструменти, с които би могло да се противодейства на нарушения на правилата, в случая не са използваеми. Външно България продължава да отговаря на изискванията за демокрация.

Не би могло дори да се твърди, че става дума само за фасада. Изходът от избори е открит, в парламента се водят дебати, правосъдието не се контролира от политиката, медиите критикуват правителството, има гражданско общество, което не се направлява от държавата. При това не винаги е възможно да се прави разлика между нормалните прояви на демократичната общност и патологичните симптоми на корупцията, превзела всички политически сили и цялата държава. Големите български партии изразяват привързаността си към демокрацията и към всичко, което е нужно, така че да не правят неприятно впечатление в Европа.

Как демократизацията не потръгна

Същността на българските проблеми беше известна в ЕС още преди страната да се присъедини към общността през 2007, пише авторът Райнхард Везер. Тъкмо затова, България, както и Румъния бяха поставени под специално наблюдение. По онова време обаче преобладаваха политическите съображения, които говореха в полза на приема на двете страни, както и надеждите, че с европейското членство процесът на демократизиране ще потръгне.

Стана точно обратното: след като беше вече сигурно, че България ще влезе в ЕС, определени заинтересовани кръгове в страната започнаха да противодействат на започналите реформи - например в съдебната сфера; а сред различните групировки от сенчестия бизнес започна надпревара за контрола над онези институции, които отговарят за разпределението на европейските средства.

Има ли шанс?

Ако тези среди не допускат груби грешки, ЕС си остава почти безпомощен. Толкова по-важно е Европейската комисия и всички останали страни-членки на общността много ясно да покажат, че отлично знаят какво се разиграва пред очите им и се възползват от шансове - като сегашния в България - да притиснат до стената олигархично-криминалните структури.

АГ, ФАЦ, Р. Везер, Б. Узунова/ Редактор: Б. Рачева