Утре ще сме без пожарникар, цар и господар

Коментар на Еми Барух:

Улицата ще загуби следващите избори. Независимо дали те ще се случат през октомври или през май. Защото избори се печелят с пари. Със структури. С медии. А гневът на хората е непечелившо предприятие, спонтанен, пулсиращ, полифоничен.

В дългосрочен план обаче улицата ще спечели от тази загуба. Защото днес тя води първата си ценностна битка. Защото хората, които трета седмица скандират своето възмущение от хищността на плутокрацията и от наглото политическо предателство, усетиха колективната си мощ, потопиха се в едно вълнуващо общо преживяване, обединени около емоцията на истинска морална криза.

Още нищо не е постигнато, но началото на един от най-важните за гражданското общество процеси е налице. Пропука се страхът, разколебани бяха покорното примирение на масите и пословичната българска търпеливост. Безразличието сякаш изчезна, появи се сякаш чувство на солидарност и осъзната потребност от общност.

Лъжите на властта

Ядрата на негодуванието танцуват (засега) само на няколко от по-големите площади на България. Поради това те биват интерпретирани от днешната власт като непредставителни, като маргинални явления, които не отразяват настроенията на мълчаливото мнозинство. Но властта лъже. Парламентът се люлее върху критично ниска подкрепа. А гневът на масите набъбва. Макар че изглеждат “локални” върху географската карта на България, тези ядра на негодуванието са заразителни. Първо - заради енергията, с която са заредени. Второ - заради това, че са носители на нов модел на публично поведение.

Ако вчера никой не смееше да коментира предварително известните победители в режисирани конкурси, предварително известните назначения в администрацията и в съдебната система, ако днес тази практика продължава, от утре това вече не бива да бъде така. Кога ще дойде това “утре”, е въпрос с много неизвестни.

Една година преди да бъде избран Главният прокурор на републиката, ние знаехме неговото име. Вчера удобното мнозинство на ВСС ни съобщи резултата от “избора” на шефа на Пловдивския районен съд. “Утре” тази порочна традиция на предизвестени назначения на магистрати, на услужливи кариерни рокади, на негласни бартери и договорки трябва да престане.

Всички призиви за “законност и правов ред”, които звучат вече 23 години, са нещо като рефрен на политическото двуличие. Докато това не се промени, нито една битка няма да бъде спечелена, нито една крачка няма да бъде направена. За да съхраним моралния императив на днешния протест, за да запазим новия модел на публично поведение, трябва да започнем от съдебната система. Conditio sine qua non.

Промяната, която чакаме вече 23 години

“Утре” улицата ще свали кабинета “Орешарски”. “Утре” улицата ще изгони народните предатели. Но промяната няма да дойде веднага, нито ще се случи по познатия “магически” начин. Би било твърде наивно, ако тези, които днес скандират “Оставка!”, продължат да вярват на пожарникаря, на царя или на господаря, вместо на собствената си безкомпромисна критичност, вместо на здравия усет за почтеност и порядъчност. Създаването на независима съдебна система и спазването на законността са единствената спасителна мрежа, способна да удържи достойнството ни на граждани. Това е условие, без което не може - сonditio sine qua non. Това е фундаментът на всяко демократично общежитие. Неговото отсъствие плащаме вече 23 години.

Автор: Е. Барух; Редактор: Д. Попова-Витцел