Фалшивите български елити

Чета заглавията във вестниците на една лаФка, преди – РЕП: “Баракова ще подкрепи правителството на Борисов”. Странна новина. Питам се дали пък не иде реч за Бареков, всъщност. Мистерията се разкрива: Баракова е техническата грешка на преференциалното гласуване за “България без цензура”, която нейният лидер дори окачествява като “кражба”. Точно като евродепутата, прочулия се любимец 15 от БСП, който прекрачи волята на своя създател, и Баракова се еманципира, пренебрегна есемесите на Бареков и влезе в българския парламент - независима и с нов, специално подготвен за целта гардероб. Но, както самата тя поясни от екрана, нямало да си променя цвета на косата и ще остане блондинка. Неинтелигентните разсъждения на учителката от Пловдив, пошлият вид и снимките във Фейсбук се възприемат различно - от иронични усмивки до силен гняв и остри реакции.

Не е ли твърде закъсняло това възмущение? Отдавна подменените ценности имат свои носители, те се множат, а публичната сцена им става тясна.

Риалити форматите - "люлката" на елита

Имаше години, в които забраняваха на децата да гледат Слави - заради нецензурните шеги, танцьорките и прочее. Невинни години! Шоуто вече излъчва финес и стил на фона на риалити формати, които събират сред пошъл декор компаньонки, плеймейтки, актьор, известен главно с това, че за малко не станал зет на Стоичков, както и две прочути певици от близкото минало. Те, по законите на тази странна човешка менажерия, не успяват да ѝ придадат клàса и поемат само негативи, колкото и да се опитват да играят дами, попаднали погрешка в бардак. Към отвратителния език и слугинските скандали се прибавя и непривлекателният телевизионен образ на изнервени и някак сиви хора, сякаш излъчвани по скайп.

Децата пак искат да ги гледат, разбира се, но вече няма сериозни пречки, риалити шоуто върви в така наречения прайм тайм, а не в късните часове.

Шоуто трябва да продължи

На който не му харесва, да не гледа, казват. Така е. Но дори упорито да ги отбягваш, фалшивите звезди надничат от всички сергии, от рекламите и новините на телевизиите, защото нонстоп ги “пиарчат”, ако използвам неологизма на Иво Беров. Такива са законите на индустрията.

Не е виц случката, разказвана от трите близначки, героини на подобен формат, или както се нарекоха - тризначки. Та, видял Борисов тризначките и засмян им казал: "Абе, вие сте по-известни и от мен." Не е преувеличил много, защото трите момичета преди време се откроиха с липса на качества и простодушно самочувствие на телевизионния небосклон, изгряха на кориците на списания, дори играха в “Стани богат” и с малко манипулации и помощта на водещия успяха да докажат, че логическите ребуси не им се опират. Сега тройното селебрити искало пари, ако го снимат - явно не са разбрали, че телевизионната слава е преходна. Ако бяха в зенита си, можеха да станат и министри на разтроеното министерство на икономиката, енергетиката и туризма, а някоя компаньонка – министър на младежта и спорта. Това, разбира се, е шега.

Защо зрителят гледа и вдига рейтинга на риалити форматите? Заради сеира и защото му дават самочувствие – на този фон е лесно да изглеждаш умен, изискан, образован, гражданин, а не селянин, въобще, пò-така. Зрелищата за народа не са новост – поне от древния Рим и сатирика Ювенал насам. Телевизията днес им дава невиждано влияние и мащаб.

Законите на светлината

В контекста на тези размисли, ето я и класацията на сп. “Форбс” на най-влиятелните българи за 2014 година: Григор Димитров, Кубрат Пулев, Графа, Магърдич Халваджиян и Слави Трифонов са в челната петица. Отличават се с несъмнен професионализъм, но ги дават и по телевизора.

Същата телевизия, която предава “Биг брадър”, изми срама през седмицата с излъчването на репортаж за един смислен човек, учител, във възрожденския, благоговеен смисъл на тази дума. Теодоси Теодосиев, преподавател по физика от Казанлък, който – срещу учителска заплата – подготвя от 40 години студенти за Харвард и Принстън. На фона на тази история, жълтото особено се откроява. Подмяната на цивилизационни ценности и на личности със сурогати отбелязва плашещи успехи днес. Изненадващо е само, че и тези, които изкарват добри пари от нея, не харесват държавата от телевизора и току нещо се оплакват из печата.

Преди 10 ноември 1989 г. режимът имаше сериозен опит в налагането на неуки хора, но с “прогресивна биография” (по Георги Марков) на ръководни места, а Политбюро приличаше на ловна дружинка след втората дамаджана. Важно е до каква степен днес ще оставим долницата да командва горницата, глупавият – умния, и колко дълго ще трае това.

Не можеш да отглеждаш ябълки, а да се родят круши, казва мъдрият (невинаги) български народ. Плодовете берем сега.