Трудната любов между Москва и Анкара

Поводът за посещението на руския президент в Турция този понеделник (1 декември) е участие в Съвета за сътрудничество на най-високо равнище - нещо като общо заседание на министрите от двете страни. Разговорите на турския домакин Реджеп Ердоган с руския му гост Владимир Путин обаче едва ли ще се ограничат само с общото между двете страни. Като водещи фактори в Черноморския регион и Близкия изток, Русия и Турция доста често мерят мегдан в регионалните кризисни огнища – и в повечето случаи преследват противоположни политически цели.

В сирийската криза, например, Ердоган настоява за свалянето на Башар Асад от власт, докато Путин е един от най-важните съюзници на сирийския президент. Що се отнася до кризата в Украйна, Турция критикува анексирането на полустров Крим, който се намира само на час път със самолет от Истанбул и на който живее близкият на турците народ на кримските татари. В кавказкия конфликт за арменския анклав Нагорни Карабах пък Турция твърдо е на страната на Азербайджан и обвинява Русия, че не упражнява нужния натиск върху Армения.

Ще кръстосат ли шпаги Анкара и Москва?

При тази визита на Путин не може да се очаква развитие по нито един от горещите въпроси, смята експертът за Русия Камер Казим. “Двете страни имат непримирими позиции", казва за ДВ заместник-шефът на мозъчния тръст USAK в Анкара. Дори в двустранната търговия има проблеми - докато Турция покрива 65 на сто от нуждите си главно с внос на руски газ, турският износ за Русия продължава да се свива – от 5,1 млрд. долара през първите девет месеца на 2013 г. той е спаднал на 4,5 милиарда за същия период през 2014. За Турция ножицата между намаляващия износ за Русия и растящия внос продължава да се разтваря.

От политици като Ердоган и Путин би могло да се очаква, че ще разменят и остри думи относно тези противоречия. Но това няма да се случи. “Въпреки всички проблеми, двете страни се стремят да запазят помежду си спокоен тон. Те са решени да не засягат спорните въпроси и да дадат тласък на сътрудничеството там, където това е възможно", казва експертът. Руският държавен концерн Росатом изгражда на Средиземно море първата турска ядрена централа Аккую, която до 10 години трябва да заработи. Над четирите милиона руски туристи годишно носят на турската туристическа индустрия приходи за милиарди долари.

Турция не подкрепя санкциите срещу Русия

Турция се надява, че чрез засилен износ в Русия ще може донякъде да компенсира експортните загуби, които понесе вследствие на сблъсъците в Близкия изток, посочва Оркхан Гафари от Центъра за стратегически изследвания на Нова Турция в Анкара. Турция не участва в западните санкции срещу Русия и не смята, че те могат да постигнат нещо, припомня той. Същевременно се обсъжда възможността, щатският долар да отпадне като основно платежно средство в двустранната търговия и на негово място да бъдат наложени руската рубла и турската лира.

Москва внимателно следеше отчасти острите антизападни изявления на Ердоган, посочва Гафари за ДВ. Управляващите в Русия са наясно, че като член на НАТО и кандидатка за членство в ЕС Турция се числи към Запада. Въпреки това обаче Москва се надява “доколкото е възможно да я привлече на своя страна.”

В тази връзка е възможно отново да стане актуален въпросът за присъединяването на Турция към организацията Шанхайска петорка, в която засега, освен Китай, участват още Русия, Казахстан, Узбекистан, Киргизстан и Таджикистан. На Ердоган никак не му е чужда идеята Турция да обърне гръб на ЕС и да се насочи към Шанхайската петорка, което нееднократно е демонстрирал публично напоследък. От 2012 година страната дори е официален партньор на шанхайската група.