Суеверие

Крайната причина за всички тези безумни отживелици е почти всеобщото безбожие. Един истински вярващ човек не се надлъгва с отвъдното. Към безбожието се добавя и традиционната православна политика да се разнасят чудотворни икони; те да се пипат „за здраве” и т.н. и т.н. измишльотини.

Така че, в общия случай нашият атеист не е човек просветено напуснал вярата в Бог, а езичник не достигнал в развитието си до християнството. Езичник, който живее в свят пълен с тайни сили, със загадъчни енергии, със скрити замисли, до един, разбира се злокобни.

Неприятна хипотеза

От всеобщото средновековно суеверие до масовата истерия има може би една, но голяма крачка. Що за истерия? Как е възможно хиляди и хиляди умни, отговорни, възрастни хора, които отлично знаят, че никой на света не умее да предсказва земетресения, да се поддадат на унизителен страх?

Имам хипотеза по въпроса и ще я кажа, колкото обидно да звучи. Преди всичко трябва да се замислим над едно: Та в модерните общества масовите истерии не текат извън средствата за масова информация. Тоест, наблюдаваме до-модерно явление. Това говори за фундаментално оттегляне на доверието не само от политиката и пр., но от самата публичност. „Тези там горе – чуваме тук – не само лъжат и крадат, но и крият важните работи от нас. Искат да ни е зле, да ни падне къщата, да останем бедни, да ни загинат децата...” Това е ненавиждащо-агресивният аспект. Има и обратен: авторепресивен. А именно:

Масовият страх от предстояща (илюзорна) катастрофа говори за феномен, обозначаван от фройдистите като „подсъзнателно желание за наказание”. Тоест, имаме масово подсъзнателно чувство, че живеем незаслужено добре. Че получаваме неща, които не ни се полагат, че сме самозванци, подлежащи на разобличаване и извеждане за ухото от помещението... Тоест, тук българинът реагира на факта, че се е промъкнал в Европа, без да е заслужил това, че се е нагушил със заеми, които няма представа дали ще плати, че въобще не разбира страната си – защо и кога е добре и защо и кога е зле!

„Подсъзнанието ни патки пасе…”

И все пак нито едно от тези две предположения не е достатъчно да обясни факта на масова страхова психоза в толкова медийно отворена страна, каквато е България. За да има мощни страхови и психопатични вълни, трябва да има нещо запушено, нещо забранено, някакъв обект, за който не може да се говори лошо, но е всеобщо ненавиждан.

Какъв ще да е този обект? Властта? Че тя е така лесна за обругаване. И въобще българите умеят и обичат да сменят властите си като носни кърпички... Тогава какво? И тук идва неприятната хипотеза, за която споменах. Българинът ненавижда капитализма. И то не само заради лошите му страни – поляризацията на имуществото и вечните правила в полза на богатите. Мрази го и заради великите му предимства: непрекъснатото състезание, необходимостта да влагаш всички сили винаги.

Но да се мрази капитализма (тоест базовите правила на сегашния живот) е напълно забранено. И от медиите, и от общественото мнение, и от самата ни история на напуснали току-що „комунизма” същества. Така че умът ни може да царува или робува, но подсъзнанието ни патки пасе. Понеже си „сигурен”, че пазарът е най-свещеното нещо – час по час гълташ успокоителни и застраховаш двустайния хол...

Тази публикация на Дойче Веле е съвместна с вестник „Труд”

За отзиви и коментари: a.raichev@gallup-bbss.com