Стратегия на силата

Досега се ширеха само предположения. Зачестиха същевременно сигналите, че примката около врата на Чжоу Юнкан се затяга. За първи път в Китай се води разследване срещу бивш член на Постоянния комитет на Политбюрото на Китайската комунистическа партия. Постоянният комитет на Политбюрото е същинският властови център на комунистическата партия и досега неговите членове минаваха за недосегаеми. Бившият шеф на вътрешната сигурност Чжоу Юнкан е ярък пример, че корупцията и злоупотребата с власт са се разпрострели до най-високите етажи на комунистическата партия на Китай.

Изглежда, че президентът Си Цзипин сериозно се е захванал с борбата срещу корупцията. Още навремето той обяви, че ще води антикорупционна война и срещу "мухите", и срещу "тигрите", тоест срещу нисшите и висшите функционери. Удивително е кои "тигри" вече попаднаха на мушката на следователите от дисциплинарната комисия на партията.

В списъка се нареждат висши военни, провинциални партийни ръководители и министри на железниците. Сега дойде ред и на бившия член на Постоянния комитет на Политбюро Чжоу Юнкан. До края на 2012 година той бе член на Постоянния комитет и отговаряше за вътрешната сигурност. По време на управлението си Юнкан до такава степен увеличи бюджета за вътрешна сигурност, че той надхвърли и бюджета за отбрана на страната.

Антикорупционна борба или демонстрация на власт?

Китайското население все още приветства твърдия курс на Си Цзинпин. Хората се възмущават от повсеместната корупция. Съществува обаче и подозрението, че Си Цзинпин използва борбата срещу корупцията за собствените си политически цели, като отстранява неудобните си противници и ги подменя с послушни кадри. Този политически метод има дълга традиция в Китай. Ако ставаше дума наистина само за корупция, Си Цзинпин не би предприемал толкова крути мерки срещу активисти на гражданското общество. Той просто ги хвърля в затвора само заради искането им за публично оповестяване на богатствата на партийните функционери.

През последните месеци Си Цзинпин затегна примката и на медиите и по този начин запуши устата на един потенциален контролен орган. С разследването срещу Чжоу Юнкан китайският президент сигнализира на висшите политици в партията, че никой не може да се чувства сигурен. По този начин той задушава всяка евентуална съпротива срещу икономическите си планове за реформи още в зародиш. Разследването срещу Чжоу Юнкан показва, че в рамките на година и половина, откакто управлява страната, Си Цзипин се е сдобил с толкова много власт, колкото никой друг председател на компартията от времето на Дън Сяопин насам. Медийното му присъствие силно напомня и за култа към личността на Мао Цзедун. Университетът в Хонконг е изчислил, че за първите 18 месеца от мандата му партийният орган "Женмин жибао" е споменавал името на Си Цзипин над 4 000 пъти. Само "Великият кормчия" Мао се е появявал по-често на страниците на вестника.