1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Сертификация на разрухата

Бистра Узунова21 ноември 2008

България тръгва по радикален, но неефективен път за повишаване на енергийната ефективност на сградите. Вместо да се въведат данъчни стимули за саниране, мерките в новия закон разчитат на наказания. Коментира Б. Узунова.

https://p.dw.com/p/Fyn9
Голяма част от жилищните сгради в България са в катастрофално състояниеСнимка: DW

Новият български закон за енергийната ефективност е доста революционен. В него има изисквания, които задминават и германската наредба за пестене на енергията от 2008 година. А е всеизвестно, че Германия е водеща сред европейските държави по отношение на защита на климата и пестенето на енергия.

Положително е, че законодателят се е захванал с енергийната ефективност и че въвежда изисквания към собствениците на сгради. За страна като България, която е прочута с едно от най-ниските нива на енергийна ефективност в Европа, това безспорно е напредък. Само че крайностите, до които се достига в новия закон, едва ли ще доведат до някакъв резултат. По-скоро отново ще се развихри

Sanierung von Plattenbauten in Dresden Strassburg
Така изглеждат санираните панелни блокове в ДрезденСнимка: dpa - Report

увърдената традиция да се заобикалят разпоредби

Предвидено е например, собствениците да притежават сертификат за енергийна ефективност, ако продават имота или го дават под наем. Като се има предвид катастрофалното положение, в което се намират 90% от жилищните сгради в България, бих казала, че ползата от подобни енергийни сертификати е съмнителна.

Освен ако някой не копнее да докаже очевидния факт, че сградният фонд е занемеран от десетилетия насам, че не се полагат най-елементарни грижи по опазване на строителната субстанция, че има престъпно нехайство, довело дотам, че се роди понятието сгради-убийци. Ако някой сега е решил да сертифицира цялата налична разруха, това може да му донесе добри приходи, още повече, че фирмите за енергиен одит са малко. Друга рационална полза обаче едва ли има.

Странно е също намерението, всичко да стане изведнъж, на часа, моментално. За сравнение - Германия предвиди гратисни периоди за въвеждането на сегашните енергийни сертификати. Освен това даде възможност за избор между два различни варианта - единият от които излиза значително по-евтино на собственика. Също така странно е, че в българския закон е предвидено да има глоби за неизпълнението на предписани модернизационни мерки, докато в Германия препоръките, съдържащи се в "енергийния паспорт", нямат задължителен характер за собствениците. Тоест, разчита се на личния им икономически интерес да влагат средства за модернизация. Този интерес, разбира се, "заработва" много по-лесно, когато пазарът на имоти е с реални, а не с изкуствено-раздути цени, но това е друга тема.

Deutschland Architektur Otto-Richter-Straße in Magdeburg
За да поддържат сградите в добър външен вид, собствениците биха могли да бъдат стимулирани чрез данъчни преференцииСнимка: picture-alliance/ ZB

По-добре с малки крачки напред, отколкото с големи крачки на никъде

За подобряване на енергийната ефективност в България би трябвало да се тръгне по пътя на малките, но последователни крачки - като се залага на разяснителна работа за пестенето на енергия, като се отпускат данъчни преференции за онези, които топлоизолират сградите си и правят модернизации на отоплителната инсталация и като се контролира, дали собствениците правят необходимото, за да поддържат сградите в добър външен вид.

Едва когато всичко това стане масова практика, ще дойде ред и на сертификатите за енергийна ефективност. Засега те са абсолютни ненужни.