Своеволията на времето

Последните данни от американската метеорологична служба показват, че откакто се правят измервания от 1880 година насам, никога досега месеците май и юни не са били толкова горещи, колкото тазгодишните. Според данните, температурите през май са били с 0,74 градуса по-високи в сравнение със средните температури през 20-ти век. А юни е бил по-топъл с 0,72 градуса.

На базата на тези сведения би могло да ес допусне, че климатичните промени са само в посока нагоре. Но ако се има предвид температурата през годината като цяло и се потърси нейната средна величина, ще се установи, че 2013 и 2014 година са едва на второ място по високи градуси: между юли 2009 и юни 2010 година средните температури са били с 0,01 градуса по-високи в сравнение с показателите за същия период на 2013 и 2014. Температурите през отделните години също представят разнопосочна картина. 2013 година си поделя четвъртото място в ранглистата на средните високи температури с 2003 - през 2010, 2005 и 1998 година е било по-горещо.

Затопляне и охлаждане

Данните на американските метеоролози показват и температурните тенденции пред отделните десетилетия. Между 1880 и 1911, например, е имало глобално охлаждане. След тази фаза настъпва период на глобално затопляне, който продължава до 1942 година, последван от ново охлаждане от края на Втората световна война до средата на 50-те години.

Паралелно се констатира постепенно постоянно затопляне, което продължава до 1998 година. Тя се явява и третата най-гореща година досега. От 1998 година насам глобалното затопляне забавя своя ход.

В последното десетилетие от 2004 до днес средните температури остават трайно на високо ниво, без обаче да се наблюдава възходяща тенденция с изключение на високите показатели от май и юни 2014. Привържениците и противниците на теорията, че човешката дейност е в основата на климатичните промени, правят различни тълкувания на показателите на американската метеорологична служба, събрани от синоптичните служби по цял свят.

Споровете около глобалното затопляне

Хората, които смятат, че причина за глобалното затопляне е увеличаването на количествата въглероден двуокис в атмосферата, свързват покачването на температурите след началото на индустриализацията с увеличеното потребление на изкопаеми горива. В средата на 19-и век концентрацията на въглеродния диоксид в атмосферата е била 150 частици на милион. А откакто американската метеорологична служба измерва количествата въглероден диоксид - от 1959 година - емисиите непрекъснато растат и са достигнали от 320 до 400 частици на милион.

Опонентите на тезата за човешка намеса в климатичните промени от своя страна твърдят, че отделянето на въглероден диоксид в последните десет години е следствие от глобалното затопляне. Освен това в по-старата и по-нова човешка история винаги е имало фази на затопляне, много по-горещи от сегашните, независимо от количествата въглероден диоксид. Известни климатолози заявяват, че едно десетилетие е твърде кратък период от време за поставянето на надеждни диагнози на сегашните климатични промени. Освен това сегашната фаза на затопляне не е достатъчно дълга, за да се правят кардинални изводи.