"Путинизира" ли се Източна Европа?

ДВ: Как оценявате тенденциите в Унгария, Румъния и България, включително в контекста на украинската криза? Макар да има разлики, и в трите страни се забелязва известно обръщане на Изток. Представители на гражданското общество дори говорят за "путинизиране" на тези държави. Не се ли завърта колелото на историята назад?

Гунтер Крихбаум: Първо трябва да изясним какво свързваме с понятието "путинизиране". Ако става дума за нарастване на влиянието на Русия във вътрешно- и външнополитическите решения на определени страни-членки на ЕС, подобно развитие не се забелязва - тъкмо напротив. Всичките 28 членки участват и в трите степени на заостряне на санкциите срещу Русия. Освен това предизвиканият от Русия "замразен конфликт" в Приднестровието е току пред вратата на Букурещ. А след анексията на Крим се промени цялата архитектура за сигурност в региона. Т.е. Путин в никакъв случай не може да разчита на симпатии, още по-малко пък на подкрепа. Същевременно държавите от Средна и Източна Европа виждат ясно, че именно членството им в ЕС и НАТО ги предпазва от агресията на Путин. Ако Украйна беше член на някоя от тези две международни общности, Русия едва ли би се осмелила да анексира Крим. Нито една държава от Средна и Източна Европа не би искала отново да е част от Варшавския договор.

ДВ: Варшавският договор е история. Но икономическите зависимости неизбежно оказват влияние върху политиката на тези държави.

Крихбаум: Отделни членки на Общността са много свързани икономически с Русия - някои са зависими до 100 процента от руските газови доставки. Трябва да имаме това предвид и да подпомогнем ограничаването на тази зависимост. Когато обаче унгарският премиер поставя под съмнение санкциите на ЕС /за които и той е гласувал/ поради тясната си икономическа обвързаност с Русия, хвърля сянка върху вътрешната сплотеност на Общността.

От една страна понятието "путинизиране" не е твърде уместно - защото никой от правителствените ръководители на Румъния, България и Унгария не може да бъде сравняван с властовите амбиции и авторитарното господство на Путин. От друга страна обаче, някои тенденции в развитието на тези държави будят загриженост.

ДВ: Какво по-конкретно имате предвид?

Крихбаум: В Румъния, например, видяхме как преди две години опитът за конституционен преврат бе провален само благодарение на усилената интервенция на Европейската комисия. Или пък ако имаме предвид сегашния план, който за 45 дни забранява на общинските политици да сменят партийната си принадлежност. Този план неслучайно се прокарва малко преди президентските избори и очевидно ще им повлияе.

В България също предстоят избори, предхождани от продължителни протести. Те бяха насочени не само срещу тежкото икономическо положение, но най-вече срещу безочливото раздаване на държавни постове на неспособни членове на управляващите партии. Подобни действия вредят на демокрацията и наливат вода в мелницата на популистите.

В Унгария също забелязвам тенденции, които будят загриженост - като например новия медиен закон. Европейската комисия предотврати последния опит на правителството да постави медиите под засилен контрол, но сега излиза нов закон, който се опитва да постигне същите цели с други средства. Т.е. - или политиците в Будапеща не са разбрали защо се е намесила Европейската комисия, или пък не я възприемат сериозно.

ДВ: Какво трябва да предприеме Европейският съюз, за да пресече антидемократичните тенденции?

Крихбаум: Те представляват сериозно предизвикателство за Общността и пораждат въпроса за доверието - дали проповядваме европейските ценности като свобода, демокрация и върховенство на закона само навън или ги възприемаме вътрешно и живеем с тях. Не можем да останем равнодушни, когато се потъпква свободата на пресата, или се намаляват демократичните права на избраните парламенти. Европейският съюз трябва да разработи проста процедура за наказания срещу нарушаването на основните европейски принципи в страните-членки. Същевременно не трябва да се забравя, че страните-членки на ЕС са суверенни и имат голяма свобода на действие във вътрешните си работи. Лично за мен най-доброто решение е редовният мониторинг върху развитието на демокрацията и основните права в страните-членки на ЕС. Европейската комисия би могла да упълномощи Агенцията на ЕС за основните права да провежда такъв мониторинг сред всички страни-членки.