Предимството на двуногите

Стоим изправени, ходим изправени - ние, човеците. Но замисляме ли се какво означава изправената походка за човешкото битие изобщо или пък кога, как и защо възниква онази решаваща стъпка, която преди милиони години е отделила човека от останалите примати? По тези въпроси учените дискутират ревностно от години. Климатичните условия ли, начините за набавяне на храна или пък просто фанфаронството са дарили в онези далечни времена двуногите изправени същества с несъмнени предимства пред четириногите?

Новите придобивки на човека

И какви по-точно са въздействията на изправената походка в хода на човешката еволюция? Огромни, гласи отговорът. Мозъкът на хоминините постепенно неимоверно нараства. Ръцете - новата придобивка - се развиват и превръщат във виртуозни инструменти, като при това се научават да произвеждат и използват нови инструменти. Вследствие на изправената походка се стига и до други анатомични промени: гръдният кош се изправя, в гърлото и устната кухина се създават възможности за по-добра гласова артикулация - предпоставка за човешкия език и музикалните мелодии.

В тялото на изправения човек бие на очи и друга промяна - половият орган. При горилата пенисът е едва 3 сантиметра при ерекция, при шимпанзето - 8, при човека - средно между 13 и 15 сантиметра. Според някои учени вероятно именно благодарение на изправената походка човекът се е сдобил с тъй щедрата придобивка, според други обаче е точно обратното, сиреч придобивката води до изправената походка.

Изправената походка - свидетелство за близостта с Бога?

Така или иначе, тази походка и последиците от нея са природно-исторически процес, който от самото начало протича планомерно. Дълги години обаче се е приемало точно обратното: изправената походка се е смятала за изначално свидетелство за това, че човекът стои най-близо до Бога. С книгата си, озаглавена "Изправената походка"*, философът Курт Байерц ни показва как стойката определя самоописанията на човека и как в хода на това самоописване радикално се променя представата на човека за света. Това е една обхватна история на антропологичната мисъл - история, която показва, че човекът не е наистина богоподобното същество, за каквото дълго време се е смятал, но пък все още му остава утехата на спомена, че е вярвал в по-висшето си предназначение.

АГ, ДПА, КБ, ЗЦ, Б. Рачева/Редактор: М. Илчева

*Kurt Bayertz: „Der aufrechte Gang“. Eine Geschichte des anthropologischen Denkens. C.H. Beck Verlag, München 2012.