По дрехите посрещат...

Имаш дете - имаш проблем. Особено ако майката живее в западните провинции на Германия и е принудена да даде детето си на ясла или детска градина, защото трябва да работи. Местата в детските заведения са толкова малко, че разпределението им е почти лотарийно и носи същата радост както ако си ударил джакпота. При това все повече семейства в Германия желаят да ползват услугите на детски градини и ясли.

Поразителното е, че мигрантските семейства правят изключение от тази всеобща тенденция. Едва 14% от тях дават децата си на ясла преди да са навършили три години, докато сред останалите родители процентът е близо двойно по-висок - 30 на сто. При това тъкмо децата от семейства на преселници биха могли да извлекат най-големи ползи от ранното общуване в немска езикова среда. От различни студии се знае, че децата с миграционен произход впоследствие изпитват сериозни затруднения в училище.

Манталитет, култура, религия

Защо родителите-чужденци предпочитат да отглеждат децата си вкъщи? Изследване на експертния Съвет на германските фондации е проучило причините и прави някои изненадващи заключения, свързани с културните, манталитетните и религиозните различия. В Турция, откъдето произхожда най-голямата група мигранти в Германия, институции от сорта на детски градини или ясли са по-скоро рядкост.

През 2002 година само 12% от децата в Турция са посещавали някакво детско заведение преди да постъпят в първи клас. Акцентът във възпитанието се поставя върху постигането на възможно най-тесен контакт и синхрон в отношенията между деца и родители. Обучаването на децата в самостоятелност и способност да взимат решения, което е възлов принцип на ранната детска педагогика в Германия, в Турция се счита за не толкова важно.

Готовността на родителите с турски корени да ползват услугите на ясли и детски градини се увеличава едва във второто и третото поколение. Засилената интеграция в германското общество явно си казва думата. Мигрантите от първо поколение, както и тези с нисък образователен ценз, са най-критични спрямо качеството на обществените грижи за деца в Германия.

Те не одобряват големия брой деца в една група (по около 20) и смятат, че детската градина не дава достатъчно добра подготовка за училище. Освен това сътрудничеството между родители и възпитатели не било особено добро, а и трябвало да има възпитателки, които владеят няколко езика, включително турски. Нерядко се срещат и религиозно мотивирани възражения - например срещу това, че децата с миграционен произход също се водят на черква, ако детската градина е конфесионална.

Пресяване по социален признак

От изследването обаче става ясно и това, че тъкмо родителите с мигрантски произход изпитват най-големи затруднения да намерят за децата си място в ясла или детска градина. Те нерядко стават обект на дискриминация. Още повече, че за получаването на място в ясла или градина двамата родители са длъжни да се явят на разговор, който е почти като интервютата, с които се кандидатства за работа. Резултатите от изследването сочат, че родители с чужд акцент, на които им личи, че са по-ниско образовани или по-бедни, имат значително по-лоши шансове да намерят място за децата си.

Изход от подобни неравноправия може да бъде намерен едва тогава, когато местата в детските градини и ясли се увеличат до такава степен, че да покриват по-голямата част от нуждите. Експертите препоръчват и премахването на някои съмнителни финансови стимули - например премията от 100 евро за онези родители, които отглеждат децата си вкъщи. Опитът на държава като Норвегия показва, че тъкмо социално неравнопоставените семейства предпочитат да взимат пари на ръка, вместо да дават детето си на детска градина. Първото е добре за родителите, второто обаче носи повече предимства за децата.

АГ, ДПА, ШпО, ЛЕ, Б. Узунова; Редактор: Д. Попова-Витцел