Петте шедьовъра на Патриотичния фронт

Откакто е част от управлението, Патриотичният фронт може да се похвали с общо пет инициативи. Две от тях вдигнаха много шум и имат потенциала да спънат едно току-що съставено правителство: да се премахнат новините на турски език и да се отстрани един заместник-министър.

Другите три инициативи се приеха по-тихо заради по-скромния им заряд да напакостят на един-единствен човек: Волен Сидеров, привиждан като недостатъчно добър националист, но пък като достатъчно добре въоръжен мъж, който е достатъчно силно подозиран в това, че може да е наркозависим. Предложенията гласят: заседанията на парламента да започват с националния химн, депутатите да се проверяват за употреба на наркотици и да нямат право да носят оръжие в парламента. (И трите предложения бяха отхвърлени в пленарната зала).

Аргументите на ПФ

Това, че първите две предложения са посегателство върху трудно извоювани свободи, е вън от съмнение, но зад тях прозира и още нещо: оскъдният аргументационен потенциал на Патриотичния фронт. До този момент формацията не е успяла да предостави нито един адекватно звучащ аргумент за своите предложения, макар че многократно е била подканвана да го направи. По отношение на новините на турски език, например, обясненията са следните:

- “Това е нещо тъпо, скъпо и излишно”, което “никой не ползва”, което “дразни немалка част от хората” и “коства обществен ресурс” (Искрен Веселинов, Нова телевизия, 14 ноември);

- “Невероятно страшно много държим на този жест” [премахването на новините - б.р.] (Валери Симеонов, агенция “Фокус”, 10 ноември);

- Новините са “дребен въпрос”, който “трябва да бъде решен” (Красимир Каракачанов, Дарик Радио, 22 ноември);

Новините на турски език вървят всеки следобед по Канал 1 и представляват превод на излъчената по-рано през деня емисия новини на български език. Турскоезичната информация излезе в национален ефир преди около 15 години, по времето на правителството на Иван Костов, и беше посрещната като голяма стъпка напред в преодоляването на етническата сегрегация, до която беше довела политиката на Тодор Живков. За всичките 15 години тези новини инкасираха само два негатива: първо “Атака” искаше да ги забранява през 2009 година, а сега същото искат и от НФСБ. Все с изброените по-горе мотиви.

Втората гръмка инициатива на Патриотичния фронт е призивът да се уволни току-що назначен заместник-министър на отбраната. Като аргумент се изтъква неговата партийна принадлежност, макар че той изобщо няма такава. Като втори аргумент се посочва предположението, че заместник-министърът понякога пише на турски език във Фейсбук. Трети аргумент няма, но за всички е ясно, че проблемът е в турското име: Орхан Исмаилов, завършил академията на МВР и отделно право във Великотърновския университет, специализирал в Канада, доктор на науките, бивш член на Комисията по досиетата. Нито едно от професионалните му завоевания не беше оспорено.

Пак назад?

Разглеждането на етническия произход като пречка за професионална реализация е феномен на късния социализъм - време, в което турските имена задължително трябваше да се сменят с български, за да може ученикът да бъде допуснат до училище, работникът - до завода, а певецът - до сцената. В изтеклите 25 години, когато десетки принципи на демокрацията бяха първо възприемани, а после отхвърляни, фалшифицирани или взимани на подбив, все пак имаше едно завоевание, което никой никога не подложи на ревизия: правото на реализация независимо от името. В момента именно то изглежда изпратено на поправителен. И понеже връщането назад не е толкова лесен процес, първата жертва на Патриотичния фронт съвсем не са правата на гражданите, а дневният ред на управлението. От него се очаква да е в крак с времето, но вместо това му се налага да отговаря на ехо с четвъртвековна давност.

Ако трябва да измерваме коефициента на полезност на Патриотичния фронт, ще стигнем до заключението, че в момента той е равен на нула. Правителството, което трябва да се справи с дефицита, пладнешкия грабеж на милиони, заплахата от глобален тероризъм и хроничната бедност, се е сдобило с партньор, който е наясно със съвсем други неща: че не харесва бившия си съюзник, нито пък турския език във Фейсбук и телевизионния ефир. Твърде специфични познания, за да могат да бъдат използвани за управление в криза като днешната.