1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Петер Хандке: "Кукувиците от Велика Хоча"

Автор: Бисерка Рачева/Редактор: Стоян Гяуров24 април 2009

В новата си книга Хандке изненадващо влиза в ролята на репортер - само че репортажът за пътуването му до едно сръбско село в Косово прилича повече на носталгично-поетичен разказ. За разказвача и разказа - Бисерка Рачева.

https://p.dw.com/p/HchV
Със славата на рок-звезда в литературатаСнимка: picture-alliance/ dpa

Хандке пак го направи, съобщава Австрийската осведомителна агенция с тъй сензационен тон, сякаш отваря дума за някой от видео-клиповете на Бритни Спиърс с разголен пъп: “Oops! I did it again!” Но какво пак е направил Хандке? Посетил отново Балканите, отбил се в Косово с намерение да опише страната и хората.

Петер Хандке – славата на рок-звезда в литературата изглежда продължава да му се лепи, - представя нова книга. Този път, за разнообразие, превъплътен в ролята на репортер, който се зарича непредубедено да разказва за своя обект и да не издава присъди, нито отрицателни, нито положителни. “Кукувиците от Велика Хоча” се казва произведението, подзаглавието му е “послепис” и за разлика от символичното заглавие, е по-прозрачно. Авторът хвърля поглед към миналото; бъдещето все още не е настъпило, но знаците му ясно се четат. Хандке се връща към сръбския анклав в южната част на днес вече независимо Косово – в изолираното, охранявано от международните мироопазващи сили село Велика Хоча са останали да живеят не повече от 700 души, главно стари хора.

Носталгия и скептицизъм

Между другото, анклавът отдавна е “на мода” сред западните журналисти – за него са написани купища репортажи. Нищо чудно, че Хандке, известен с гневните си, често и основателни нападки срещу днешните информационни медии, избира същата журналистическа форма – с ясно декларираното намерение да покаже как може да изглежда по-добрата, непреднамерена, синтактично и фактологично коректна журналистика. С изключение на няколко дребни заяждания, включително с кореспондентка на “Шпигел”, окачествила в репортажа си Велика Хоча като “крепост на престъпници”, текстът на “Кукувиците...” остава чужд на полемиката и яда. Определен е по-скоро от скептицизъм и непреодолима носталгия.

Buchcover Die Kuckucke von Velika Hoca Eine Nachschrift
"Кукувиците от Велика Хоча", изд. "Зуркамп"Снимка: Suhrkamp

Послеписът се отнася до последното пътуване на Хандке в Косово. Предишното е по Великден 2007-ма година, когато писателят дарява на Велика Хоча 50 000 евро - парите от берлинската алтернативна награда “Хайне”, учредена и връчена му от частни лица, след като през 2006 г. той отказа да приеме наградата “Хайне” на град Дюселдорф - номинацията му за нея беше публично оспорена заради неговото застъпничество за бившия сръбски президент Милошевич. През 2008-ма година, пак по Великден авторът отново се отправя към Велика Хоча, с двама придружители: известния бонвиван /един вид безделник и понявга лозар, както и още по-понявга художник/ Златко Б. и младия сръбски писател Ранко.

Мотивите си за репортажа, наречен “Кукувиците от Велика Хоча”, Хандке обяснява така: За разлика от преди, исках не просто да присъствам, съпреживявам, набюдавам и слушам. Тласкаше ме порив обстойно, тъй да се каже систематично да разпитам едного или другиго в сръбско Косово и да запиша отговорите. Само че с отговорите не му провървява – анкетираните не се подават на класически интервюта; от разговорите репортерът научава, че тук "всичко е спокойно" и също тъй, че "войната продължава". Научава още, че по време на войната местният поп се побъркал и започнал да разговаря само с петлите и пощенските гълъби, но впоследствие разумът му се възвърнал. Някакъв старец пък проклетисва любопитния пришълец-разпитвач с думите: Какво търсиш тук? Дявол ви взел, чужденци недни! Във всеки случай авторът твърде скоро забелязва, че на систематичните му въпроси жителите на Велика Хоча дават схематични отговори и по тази причина зарязва бележника. Отдава се на впечатленията. Така вместо желания репортаж, се е получил “послепис” в безпогрешния маниер на Хандке: импресии, случки и сцени, запечатани от един меланхолик. Поетично описание на отминалото и безвъзвратно упадащото.

Kombo Fotomontage Heinrich Heine und Peter Handke
Хандке отказа да приеме присъдената му за 2006 г. награда "Хайнрих Хайне"Снимка: Fotomontage/dpa/DW

Хандке, Сърбия и Косово

От защита на националистическа Сърбия тук все пак трудно ще открием следа. Масовите убийства, извършени от сърбите в Сребреница са назовани, също както несправедливостта, която понася сръбското малцинство в Косово. Само че Хандке си остава Хандке. Неговата Сърбия винаги е била повече поетическа, отколкото политическа величина – един вид визия, един вид метафора и копнеж по митична страна, свързана с представите за волност, природна красота, духовност, емоционална съпричастност, пълнота. По същия начин Косово, респ. Велика Хоча в този опит за репортаж е един вид частен поетически идиом на Хандке, назоваващ последните останки от мита: да речем, обущарят, който вече не прави обувки, съхнещите лозя, останали без грижовен стопанин, хлябът, който вече не е тъй вкусен, защото не е изпечен в старите фурни. Или пък, столовете от стария киносалон, поставени в импровизираната нова кръчма и носещи спомена за митичното време на нявгашния съдружен живот, докато самата кръчма е всъщност ламаринен контейнер, в който се отбиват неколцина старци и който носи ироничното название “Рамбуйе”.

Не е изключено, разбира се, да се намерят критици, които ще възроптаят – по стар навик, вече почти ритуален при всяка книга на Хандке, свързана с бивша Югославия. Само че това, както впрочем и по отношение на предходния роман, “Моравска нощ” /2008/, е излишно. По-внимателният наблюдател отдавна трябва да е наясно, че политическите изявления на Хандке за бивша Югославия и за днешна Сърбия не трябва да се вземат насериозно.

Buchcover Peter Handke Die morawische Nacht
"Моравска нощ", 2008, изд. "Зуркамп"Снимка: suhrkamp

Стари привички, отколешна традиция

Вероятно без да го осъзнава и със сигурност без да го желае, Хандке се вписва в забравена сърбофилска традиция на немскоезичните писатели от епохата още на братя Грим, чийто интерес към сръбския фолклор поражда на времето истинска литературна мания. Във всеки случай, най-късно от началото на 19 век редица неизвестни днес немскоезични писатели пътуват по Дунава, Дрина и Морава, пишат съчинения и превъзнасят тогава още екзотичните за тях сръбски земи, без оглед на политическите отношения, царящи по същото време в същите тези земи. Един от писателите е пруският офицер Ото фон Пирх, пребивавал в Сърбия през есента на 1829 г. По повод обемистия му пътепис покойният белградски германист Зоран Константинович пише: За този образован и умен офицер истинските политически отношения, борбите за власт, броженията, произволът и деспотизмът в никакъв слуай не са били тайна. Но каква е неговата позиция? Осъжда ли, критикува ли, опитва ли се да подобри нещата? Нищо такова. Той заема извисената позиция на писателя. Изцяло се изолира от реалните събития.

Разказах тази неразказана земя, пише Хандке за своя принос в немскоезичната литература за южнославянските Балкани; като журналистически литературен портрет на хората и живота в сръбския анклав в независимо Косово анонсира издателство “Зуркамп” последната му книга. Само че анонсът е неточен. Хандке отново разказва главно себе си. Велика Хоча остава неразказана – и все пак поетичните описания привличат интерес към това затънтено като че на край света място. Странно, наистина, че кукувиците, които напълно са изчезнали в някои части на Европа, сякаш вкупом са се зарекли да се събират тук - дали пък и за тях времето в този край е спряло да тече?