1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Парите на ГЕРБ, БСП, ДПС и ''Атака''

Делян Петришки21 октомври 2014

С колко пари разполагат водещите партии в България и как неспирните политически битки се отразяват на финансите им? Делян Петришки анализира финансовите отчети на четири политически сили - ГЕРБ, БСП, ДПС и "Атака".

https://p.dw.com/p/1DZ44
Снимка: Fotolia/Joachim Wendler

Увеличаване на разходите, спад в печалбите, загуби, свиване на балансите - така могат да се обобщят данните от финансовите отчети на водещите политически сили в България през не толкова мирната 2013-а, която е последно приключилата финансова година.

Дали в страната цари политически мир или пък партиите са се впуснали в убийствено съревнование, е не без значение за финансовото състояние на политическите сили. Първо, защото и те, както всяка една организация със стопанска или нестопанска цел, се нуждаят от предвидимост в приходната част, за да могат да планират дейността си - административна, организационна, оперативна, пропагандна, рекламна и пр. Тази предвидимост им помага да привличат нови съмишленици, което пък от своя страна гарантира по-голяма електорална подкрепа на избори. А именно по-голямата електорална подкрепа води до още по-големи приходи в партийните каси - благодарение на гарантираната държавна субсидия, която през 2014 година бе намалена от 12 на 11 лева за всяка подадена бюлетина за партия или коалиция, събрала поне 1 процент на изборите.

Нека в случая се дистанцираме от дискусията дали партиите трябва да получават такава помощ и какъв би трябвало да е размерът ѝ. След като тя е факт, е редно да гледаме на бюджетната подкрепа като на основен и по презумпция предвидим източник на приходи за политическите сили, благодарение на който те функционират и успяват да развиват дейност.

Този механизъм работи успешно в условията на "политически мир" - когато партиите не гледат само как най-бързо да се разправят с политическите си опоненти, а използват силите и енергията си, за да се съревноват идейно една с друга. На някои от партиите в предишното Народно събрание неведнъж им се наложи да прибягват панически до кризисен пиар, а той не е безплатен. Не е безплатна и предизборната надпревара, каквато партиите тряваше да финансират на три пъти за година и половина. А както стана ясно след вота на 5 октомври, при някои от политическите сили ефектът от положените усилия и инвестираните средства е с отрицателен знак. Това важи най-вече за партиите, които регистрираха отлив на електорат, което от своя страна неизменно води до свиване на приходите от държавното финансиране.

Liste der Parteisubventionen in Bulgarien
Данните за субсидиите на политическите партии за периода 2009-2013 година. Източник: БГНЕССнимка: BGNES

ГЕРБ има най-много пари?

След няколко години, в които ГЕРБ доминираше политическия живот на страната и беше с най-висока, макар и спадаща, електорална подкрепа, балансът на партията нарасна до 25,3 милиона лева (към 2013 година). И макар годишно той да намалява с 19%, тази цифра превръща ГЕРБ в най-силната във финансов план партия в България. След ръст на разходите с 60% - до 24,4 милиона лева, ГЕРБ приключва 2013 година с оперативна загуба от 6,1 милиона лева (при 9,2 милиона печалба година по-рано). Отрицателният финансов резултат е покрит от натрупаните резерви, които към 31 декември 2013 година достигат близо 22 милиона лева.

Заради очаквания спад на приходи обаче ГЕРБ, подобно на други партии, ще трябва да извърши промени в своя бюджет. Ако държавната субсидия се задържи на 11 лева и догодина, а парламентът заседава без прекъсване, през 2015 година в касата на ГЕРБ ще постъпят 12,2 милиона лева от това перо. Цифрата изглежда внушителна, но не и ако я срявняваме със сумите, получени през 2012 и 2013 година. През 2013 година субсидията е била в размер на 17,9 милиона лева, а през 2012 година дори още повече - 23,9 милиона лева, според годишните доклади за дейността на ГЕРБ.

Парите на социалистите

Балансът на левицата към 31 декември 2013 година е 6,1 милиона лева, което е увеличение с почти 36% на годишна база. За същата 2013-а партията отчита нетен паричен поток от 1,6 милиона лева (при 428 хиляди лева през 2012). Ръстът се дължи както на по-голямата държавна субсидия от 10,4 милиона лева (при 8,2 милиона през 2012), така и на постъпления от банкови и валутни операции на стойност 2,1 милиона лева. Благодарение на положителното развитие през сравняваните две години, резервите на БСП нарастват от 1,8 милиона на 3,5 милиона лева.

Подобно на ГЕРБ, БСП също е увеличила разходите си през миналата година - с 34% до 11,2 милиона лева. Но отново заради по-малката държавна субсидия от догодина, социалистите също ще трябва да пренастроят бюджета си. По линия на държавното финансиране лявата коалиция може да разчита на 5,6 милиона лева субисидия през 2015 година. Левицата има обаче банкови заеми за близо 1,9 милиона лева, от които 1,5 милиона лева са с падеж около година, сочи финансовият отчет на социалистите.

Дотук констатираме сходни тенденции между ГЕРБ и БСП - и двете партии увеличават разходите си, без да печелят от това политически дивиденти, които пък да им носят финансови постъпления.

Изключението ДПС

Случаят с ДПС е съвсем друг. Първото, което прави впечатление, е много високият относителен дял на приходите от членски внос. През 2013 година той е съставлявал 24% от всички постъпления в партийната каса. Изразено в цифри: от общо 8,1 милиона лева приходи, от членски внос са събрани 1,9 милиона лева. 5,9 милиона лева са от държавната субсидия.

Второто, което отличава Движението от ГЕРБ и БСП, е ефективността на изразходените средства - ако ги съотнесем към изборните резултати и постоянно растящата електорална подкрепа за тази партия. В същото време е факт, че за една година ДПС е увеличило двойно оперативните си разходи - до 10,1 милиона лева. Така партията приключва 2013 с оперативна загуба от малко над 2 милиона лева, при 2,8 милиона лева печалба година по-рано, сочат цифрите в годишния финансов отчет на Движението. Отрицателният финансов резултат е покрит от резервите на ДПС, които в края на миналата година се свиват до 7,8 милиона лева. Балансът на партията към декември 2013 година е 8,65 милиона лева.

Има и трета разлика между ГЕРБ, БСП и ДПС - докато държавната субсидия за първите две формации намалява, за ДПС тя се увеличава: на над 6 милиона лева за 2015 година.

Protest gegen hohe Parteisubventionen in Sofia, Bulgarien
Кадър от гражданска акция, състояла се в София през май 2013 годинаСнимка: BGNES

Финансовото състояние на "Атака"

Най-интересен от всички отчети е този на „Атака” - четвъртата политическа сила в предишния български парламент. В одитирания счетоводен баланс на партията за 2013 година не е посочен размерът на собствения капитал. Балансът ѝ в края на 2013 година е 1,1 милиона лева, като се свива с повече от 11% на годишна база. Нетекущите активи на „Атака” са се удвоили през 2013 - на 602 хиляди лева, като увеличението се дължи на дълготрайните материални активи, записани в графата „Съоръжения и други”. Ако през 2012 година партията на Волен Сидеров е разполагала с 917 хиляди лева, то през миналата година паричните ѝ средства са се стопили до 479 хиляди лева.

При пасивите прави впечатление това, че „Атака” няма задължения над една година. Дължимите средства към доставчици, служители и осигуровки възлизат на 693 хиляди лева, като сумата се свива с близо 33% на годишна база.

Иначе и в „Атака” са развързали кесията през 2013 година - оперативните им разходи скачат с 24% до 3,4 милиона лева, основно записани в графата „Други разходи”. Благодарение на по-голямата държавна субсидия за партията през 2013 година (близо 3,1 милиона лева) и членския внос в размер на 372 хиляди лева, общите приходи на „Атака” нарастват с 30% за година. Но това не помага на партията да излезе на печалба - „Атака” приключва годината с оперативна загуба в размер на 31 хиляди лева.

Същите числа за 2012 година изглеждат така: субсидия - близо 2,5 милиона лева, 153 хиляди лева постъпления от членски внос и 147 хиляди лева загуба в края на годината. През следващата година "Атака" може да разчита на 1,6 милиона лева държавна субсидия.

Финансите на партиите може и да не са основен акцент в политическите коментари, но именно те са всъщност факторът, който определя в сянка мощта на отделните политически сили. Те ни показват коя партия е готова да води дълга и изтощителна политическа борба, коя партия се развива успешно в смутни времена и коя е застрашена от финансов, а оттам и от политически срив. Защото двете винаги вървят ръка за ръка.