1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Новости в българо-турските отношения?

Георги Папакочев27 август 2014

Ще се отразят ли промените по политическите върхове на Турция върху отношенията с България? Кои са неотложните задачи на българската външна политика? Георги Папакочев потърси мнението на Весела Чернева и Андрей Ковачев.

https://p.dw.com/p/1D1mO
Снимка: picture-alliance/zb

Тандемът „Ердоган - Давутоглу“ застава зад държавното кормило на Турция с няколко амбициозни задачи: да осигури успех на Партията на справедливостта и развитието /ПСР/ на парламентарните избори догодина; да консолидира мирния процес с кюрдите и да подготви приемането на нова турска конституция. Във външната си политика Турция също е изправена пред сложни предизвикателства.

Известно е, че бурните събития в Близкия изток - войните в Сирия и Ирак, предизвикали големи бежански вълни и към България, както и размириците на „Арабската пролет“ - доведоха до сериозни трусове за политиката на „нулеви проблеми“ със съседите, която Анкара си беше поставила за цел да следва. Всичко това поставя въпроса ще се отразят ли промените на върха в Анкара върху българо-турските отношения, които политиците от двете балкански държави и днес продължават да окачествяват като „близки“, „приятелски“ и „добросъседски“?

България очаква от Турция стратегически принос

Известна светлина по този въпрос внесе самият Ердоган в нощта след изборната си победа. В първата си официална си реч той изброи някои близкоизточни и балкански градове /Сараево и Скопие/, които, по думите му, заедно с Турция също били „спечелили“ от вота. Според Андрей Ковачев, ръководител на българската делегация в Групата на ЕНП и член на Комисията по външни работи и на подкомисията по сигурност и отбрана в ЕП, неспоменаването на София от Ердоган не бива да се тълкува като индикация за някаква промяна в досегашната политика на Анкара спрямо България.

Erdogan und Davutoglu 22.08.2014 Ankara
Новият ръководен тандем Ердоган - ДавутоглуСнимка: Reuters

Същественото е, че Турция е много важен партньор на България в НАТО, казва Ковачев и подчертава, че в лицето на югоизточната си съседка София би искала да види една предвидима сила на фона на събитията в Сирия и Ирак. „Светът очаква Турция да даде силен отпор на "новите варвари" от т.нар. „Ислямска държава“, чието влияние се разпростира върху територията на тези две държави“, коментира българския евродепутат.

Прекъснатият икономически диалог

Освен в НАТО, Турция може да бъде и ключов икономически партньор на България. Досегашният външен министър Давутоглу очерта по време на посещението си в София през февруари тази година перспективите пред двете балкански съседки, като акцентира върху изгодите от взаимното икономическо сътрудничество. От българска страна също бяха декларирани ангажименти, но конкретни резултати така и не се появиха. „През есента пред новото българско правителство ще стои задачата да поднови диалога с Турция, който беше практически прекъснат през последната година и половина“, отбелязва Весела Чернева, програмна директорка на Европейския съвет по външна политика и бивша говорителка на българското Външно министерство. Тя припомня, че обичайните междуправителствени заседания на двете съседки не са свиквани, изграждането на толкова важната за България междусистемна газова връзка не върви, а основните съвместни българо-турски проекти на практика са блокирани.

„Няма смисъл от диалог, който не произвежда резултати“, обобщава Чернева и констатира, че България все още не е в състояние да извлече полза от огромния икономически потенциал на съседна Турция. „За жалост ние не развиваме нито транспортните, нито енергийните /не само газовата!/, нито икономическите връзки, а сме се захванали със символични въпроси, като вакъфските имоти, отоманското наследство и други подобни. За тяхното ускоряване обаче трябва да има политическа воля. И ако не успяваме да извлечем полза от отношенията с Турция, то вината си е изцяло наша“, констатира Весела Чернева.

Псевдонационалистическа истерия

Symbolbild EU Türkei Flagge
Някои среди в България внушават, че е редно София да се противопостави на приемането на Турция в ЕССнимка: picture-alliance/dpa

Андрей Ковачев припомня за съществуването на българо-турска смесена комисия на ниво външни министерства, която има за задача да регулира нерешени въпроси между двете съседки, сред които са например обезщетяването на тракийските бежанци, правата на българските изселници в Турция и техните осигуровки. „Всички тези открити проблеми все още не са намерили решение в комисията“, отбелязва евродепутатът.

Кои вътрешни фактори все пак оказват влияние върху българската политика спрямо Турция? Според Ковачев това са някои псевдонационалистически организации, които се опитват да всяват страх сред част от българите, че членството на Турция в ЕС е предстоящо и българите трябвало да попречат на нейното приемане в съюза. „Това е безотговорен популизъм, защото пълноправното членство на Турция въобще не е в дневния ред нито на този, нито на следващия Европарламент“, отчита българският евродепутат: „Не съм срещу бъдещото членство на Турция в ЕС, но не смятам, че на този етап то е реално“, заключава евродепутатът Андрей Ковачев.

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Покажи още теми