1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Непримирими позиции в Минск

Инго Мантойфел27 август 2014

Минималните очаквания, свързани със срещата между Путин и Порошенко в Минск, се потвърдиха. Боевете в Източна Украйна си продължават, но има и искрица надежда, твърди в коментара си Инго Мантойфел.

https://p.dw.com/p/1D2D7
Владимир Путин и Петро ПорошенкоСнимка: CHRISTOPHE ENA/AFP/Getty Images

Очакванията от срещата в Минск между руския президент Владимир Путин и украинския му колега Петро Порошенко не бяха големи. Това се дължеше не само на факта, че боевете в Източна Украйна в последно време бяха станали още по-ожесточени. Русия също продължаваше да поклажда конфликта. Москва изпрати т.нар. хуманитарен конвой в Луганск без да иска разрешение от украинските власти. Руски десантчици освен това преминаха през руско-украинската граница, което било станало "по невнимание". Преди всичко обаче, очакванията от срещата в Минск бяха минимални, поради това, че военният конфликт се базира на диаметрално противоположни мирогледни разбирания в Русия и Украйна.

Конфликтът пламна във връзка с планираното Споразумение за асоцииране между Украйна и ЕС. В Минск руският президент Путин още веднъж обоснова руската съпротива срещу споразумението с евентуалните икономически загуби за Русия. В действителност обаче, на карта са заложени много по-важни неща: Близо 25 години след разпадането на Съветския съюз, става дума за уреждането на възлови въпроси като вътрешно- и външнополитическото устройство на постсъветското пространство. В този смисъл става дума не просто за криза в Украйна, а за най-голямото досега предизвикателство пред политиката за сигурност на Европа през 21-и век. Едва ли можем да очакваме и скорошно споразумение, поради това, че Украйна, Русия и ЕС предлагат коренно различни интерпретации за историята на конфликта.

Боевете ще продължават

По същата причина следва да се приемат с разумна доза предпазливост и официалните комюникета, издадени след срещата в Минск. Изразената от Путин подкрепа за Порошенковия план за военно примирие в Източна Украйна е чисто дипломатическа фраза без всякакво покритие. По този въпрос президентът Путин на практика само потвърди досегашната си позиция, че ставало дума за вътрешноукраински въпрос. Украйна трябвало да проведе преки преговори със сепаратистите. Киев обаче категорично отхвърля подобна опция. На практика това означава, че боевете ще продължат.

При това украинската стратегия да търси победа над сепаратистите като бомбардира Донецк и Луганск е безотговорна и отнема живота на цивилни граждани. Подобна политика не може да доведе до политическо и обществено помирение в Източна Украйна. Много по-важно би било украинските въоръжени сили да възстановят контрола над украинската граница, защото през нея от Русия продължават да пристигат бойци и оръжия.

ЕС би трябвало да припомни на украинското ръководство тази важна цел и да му окаже помощ в подобряването на граничната сигурност. Дори президентът Путин изрази съгласие за провеждането на преговори по този въпрос. Тази готовност би следвало веднага да бъде подложена на проверка.

GMF Global Media Forum
Инго МантойфелСнимка: DW/K. Danetzki

Надежда в газовия спор

Все пак имаше и един конкретен резултат от срещата в Минск. Замразените през юни преговори в газовия спор между Русия и Украйна ще бъдат подновени на 6 септември с участието на еврокомисаря по енергийните въпроси Гюнтер Йотингер. Това е правилно решение, защото ако до есента не бъде постигнато споразумение, съществува опасност от откриването на втори фронт в необявената война между Русия и Украйна. А последиците ще усетят не само украинците. Редица държави от ЕС също биха били засегнати от евентуалното прекъсване на транзитните газови доставки.

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата