Нацистките агенти на САЩ

Клаус Барби е един от най-жестоките нацисти, прочул се като "Касапинът от Лион". Въпреки това минават десетилетия, преди да му се наложи да отговаря за деянията си. Барби е военнопрестъпник - но след Втората световна война първоначално остава необезпокояван, тъй като се ползва с подкрепата на един много мощен съюзник: контраразузнаването на американската армия. Едва след като Барби е разкрит и предаден на Франция през 80-те години на миналия век, където е и осъден, обществеността научава, че той и други високопоставени нацисти са работили за американските тайни служби след края на войната.

Американските историци междувременно са проучили най-внимателно тази глава от историята, включително качеството на информацията, доставяна от "нацистките шпиони". Въз основа на това изследователите са стигнали до извода, че нацистите, работили след войната за американското контраразузнаване, са били най-малко 1000. "Това е твърде предпазлива оценка", казва историкът Норман Года, участвал в проучването. "Тя се основава на дългосрочния анализ на досиетата на въпросните шпиони, но всъщност не разполагаме с никаква точна цифра", казва той.

Причината за това е, че далеч не всички досиета са отворени, а някои най-вероятно са изгубени. Освен това цифрата 1000 отразява само преките, но не и косвените контакти на бивши нацисти с американските тайни служби. В преценката не са включени също и нацистите от държави извън Германия - например от Унгария, Румъния или Украйна. Затова пък се знае, че информациите на тези чуждестранни шпиони са били твърде "тънки".

Без ценни данни за разузнаването

"Не е имала нито един случай, в който на американците да е била предадена някаква наистина съществена информация - като например за предстоящата блокада на Берлин или нещо подобно", казва Года пред Дойче веле. "Това просто не се е случвало." Той дава за пример Вилхелм Хьотл, бивш сътрудник на австрийските служби за сигурност (SD), който след войната е бил вербуван от американците. В един момент ЦРУ разкрива, че докладите, писани от Хьотл, се основавали на вестникарските статии, които е прочел.

Както посочва Года - ангажираните от американците германци просто не са били добри шпиони, което води дотам, че много от тях са били подслушвани или превербувани от Съветския съюз. Това, което действително изненадва учените, е липсата на информации у американските служби за миналото на техните нови сътрудници. При това съответните досиета обикновено са били под американски контрол. "Казано иначе - много просто е било да се установят тези неща", обяснява Года.

Абсурдни случаи

Заради пропусната или недобросъвестна проверка на миналото са били вербувани хора, които лично са участвали в някои от най-тежките нацистки престъпления. "В началото на 50-те години има един случай, при който американците взимат за сътрудник човек с името Херман Хьофле", разказва Норман Года. А същият човек е бил приближен на австрийския нацист и командир от СС Одило Глобочник, отговорен за избиването на повече от един милион евреи в Полша. "Т.е. това не е бил неизвестен служител на Гестапо", подчертава Года.

Американските служби наели Хьофле да наблюдава десните групировки в района на Мюнхен - без ни най-малко да подозират, с кого си имат работа, подчертава Года. "Фактът, че изобщо са влезли във връзка с този човек, който впоследствие е арестуван от западногерманците, е направо невероятен."

До известна степен е обяснимо, защо американците са били толкова небрежни в това отношение. В САЩ по онова време съществува атмосфера на масова психоза от съветската заплаха, казва историкът Миха Брумлик. Въпросите на морала са били по-маловажни от тези за ограничаването на съветското влияние.

"Не трябва да се забравя и това, че в началото на 50-те години в Съединените щати властва маккартизмът - един истеричен и почти параноиден страх от комунистите. В този контекст никой не е изпитвал особени угризения да назначава дори и престъпници - в името на борбата срещу този нов, и както се е предполагало, много опасен враг", посочва Брумлик пред Дойче веле.