Лошите заплати на "добрите феи"

Аз съм от онези жени, на които в Германия се гледа с лошо око, защото продължих да работя на пълен работен ден, независимо от това, че имам две деца. Това, че през всичките тези години успявах да съвместявам работата си с отглеждането на децата, го дължа на детската градина "Приказен дворец" в Кьолн. В този "приказен дворец" с 40 деца, има и "добри феи" - възпитателките, които рисуват, пеят и играят гимнастика с децата, заедно поставят театрални пиески или ходят с тях на плуване. Това са жените, към които се обръщат малки и големи, когато трябва да се решава някакъв проблем. Те окуражават децата в предучилищна възраст да започнат да четат и смятат, показват им красивия свят на изкуството, правят с тях посещения и излети. На обяд винаги има топло ядене, а феята, отговаряща за кухнята, събира от децата любимите им рецепти и после ги изпробва пред тях. С две думи казано, децата получават грижи, които отчитат техните индивидални особености. На мен пък това ми даваше спокойствието, че мога да върша професионалните си задължения, без да изпитвам вина, че съм "подхвърлила" децата си.

Не би било честно, ако не призная, че става дума за частна детска градина, месечната такса в която е с 300 евро по-висока, отколкото в градските детски градини. По-високите такси на родителите дават и възможност да се назначат повече възпитателки - по три за група с 20 деца. В градските детски градини например има по 2 възпитателки на 25 деца.

Малки заплати за голяма отговорност

Това обаче не означава, че нашите "добри феи" са и по-добре платени. Когато за първи път научих колко ниски са заплатите им, бях шокирана, а на въпрос, защо остават в тази професия, чух : "защото я обичам". Да, човек наистина трябва да е идеалист, за да може ежедневно да е изложен на постоянен стрес, да носи огромна отговорност, а в края на месеца да получава толкова малко пари, че едва да изхранва семейството си.

Независимо, че през последните 6 години възпитателите и социалните работници в Германия получиха 30%-ови увеличения на заплататите, техните доходи са около 2500 евро месечно - т.е. значително по-малко, отколкото например тези на работещите в индустрията, чието образование е с почти същата продължителност. Заплатите на възпитателите са по-ниски и от средната заплата в Германия, която в момента възлиза на 2900 евро бруто. Възпитателите нямат особени шансове за кариерно издигане, затова пък изискванията, които обществото поставя към тях, стават все по-високи - така например те са призвани да подпомагат интеграцията на децата от мигрантските семейства, а и навреме да бият тревога, ако открият белези за домашно насилие над тях. С други думи, те трябва да са гледачи, възпитатели, учители и психолози.

За тази толкова сложна и отговорна професия в Германия не се изисква висше образование - и то в една страна, в която дипломите и свидетелствата играят особено важна роля. Може би тъкмо поради тази причина възпитателите нямат високи доходи, а и не се ползват с особен имидж в очите на обществеността. В други индустриални държави като Франция, Швеция или Япония за професията на възпитателя се изисква висше образование, а това автоматично я прави и по-високо ценена. Защо не и в Германия? "Защото никой тук не е готов да плаща за този труд повече", ми каза един възпитател, който тези дни стачукваше за по-високи заплати. Ако неговите думи са верни, това би сочело една доста странна логика: възпитателите взимат ниски заплати, защото не са следвали. В същото време не им се дава възможност да следват, защото никой в обществото не бил готов да плаща повече пари за тази работа.

Грешни приоритети

Мисля, че същинският проблем не е в липсата на пари, а в грешно поставяните приоритети: в крайна сметка Германия ежегодно подкрепя семействата с деца с по 200 милиарда евро. За всяко новоизмислено социално благодеяние държавата създава бюрократичен апарат, натоварен с неговото провеждане. Така например има близо десет хиляди държавни чиновници, които се занимават само с това да администрират средствата, заделени за стимулиране на образованието и интеграцията на децата от по-бедните семейства. Само за заплатите на тези чиновници отиват годишно по 850 милиона евро!

Увеличаването на заплатите на възпитателите и социалните работници с 10%, каквото беше тяхното искане от стачката, едва ли би излязло много по-скъпо. Те не само заслужават значително по-високи заплати за ценния труд, който полагат. Нужно е детските градини да могат да назначават и повече персонал за отглеждането на децата. Защото мнозина изнервени и стресирани възпитатели тогава биха се превърнали в "добри феи" - а това ще е от полза за бъдещето на нашата страна - децата!

*Жанг Данхонг е родена в Пекин и от 20 години насам живее в Германия.