Лични, лични, колко са лични?

Ако някой е по-поетично настроен в преддверието на Великден, би сравнил внезапността на избухналия скандал със злоупотребата на лични данни в подписките на партиите с внезапността на падналия сняг. Явленията в обществото и природата обаче имат своя логика и свои закони: снегът е природен каприз, а кражбата на лични данни - отдавна заложена "бомба със закъснител", чиито отделни експлозии сякаш никой не чуваше през годините. Включително Комисията за защита на личните данни.

Какво значат стотиците частни случаи?

Ако се върнем назад, ще си припомним отделни фрапантни случаи на злоупотреба с лични данни: собственици на фирми с огромни дългове за милиони левове се освобождават от тях, като ги прехвърлят на неграмотни и почти безсловесни притежатели на ЕГН от ромски произход. Банкови служители в съдружие с "хитроумни" длъжници злоупотребяват с данните на поръчители и изтеглят заеми от тяхно име. Не един и двама представители на различни социални общности бяха ограбени и съсипани заради порочната практика личните данни на българите да се изискват и подмятат под път и над път.

Но привидно частните случаи не впечатлиха нито високопоставените чиновници от КЗЛД, нито законотворците в парламента. Всъщност не е ясно дали обитаващите високи държавнически стратосфери изобщо се интересуват и трогват от множеството незаконни покупко-продажбени мрежи, уловили съществуването ни: на лични данни, кръв, органи, дипломи за средно и висше образование, фактури по ДДС и т. н. Сега обаче стана истински скандал, защото засегната се оказа регистрацията на партиите в навечерието на избори. Откъдето ни най-малко не следва, че няма отново да се повтори втръсналият ни шумен сюжет на взаимообвинения и топене, пускане на фактологични димки, търсене на софтуерни грешки и разплитане на заговори, без да се стигне до санкции за партиите или до цялостно решаване на проблема, засягащ всеки българин.

Тепърва има да патим

Математикът професор Михаил Константинов твърди, че фирмите в България, които се занимават с търговия на лични данни, са сто. Ако това е вярно, кой ще се стресне от страшния факт? Кой ще издири и санкционира незаконната дейност на тези 100 фирми, чиято жертва може да бъде утре всеки от нас?

Възникват и същностни тревоги, отвъд вече попълнените с имена и лични данни мними или действителни подписки - например дали вотът на гражданите няма да бъде контролиран. Всеки работодател може да провери подчинените си и да се осведоми за политическите им пристрастия. И дали отсега не се нагнетява напрежение и не се подготвя опорочаване на изборния резултат?

Бедата със злоупотребата на лични данни е по-голяма, отколкото изглежда, и може да се формулира като една от множеството беди, които сами произвеждаме и трупаме в продължение на години, дискутираме ги до втръсване и загуба на свяст, без да се положат никакви институционални и законодателни усилия за отстраняването им.