1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Къде са милионите за ромите?

24 март 2013

Вместо да образова и да интегрира ромите, България продължава да ги гетоизира. Защо голяма част от проектите, свързани с ромската интеграция, са неуспешни? И къде останаха евромилионите?

https://p.dw.com/p/1815r
Снимка: AFP/Getty Images

Според официалните статистики, българските роми живеят средно 10 години по-малко от българите, онкологичните заболявания при тях завършват много по-често със смърт, туберколозата се среща от 3 до 5 пъти по-често, а детската смъртност е близо три пъти по-висока.

През 2005 година Брюксел предостави на България няколко милиона за ранната диагностика на туберкулоза и други заболявания сред уязвими малцинствени групи. 3.7 милиона лева бяха отпуснати за закупуването на три мобилни клинични лаборатории и три мобилни ехографа. 1.6 милиона лева пък бяха предвидени за финансиране на кампаниите и експертна помощ.

Проектът по преприсъденителната програма ФАР започна през 2008. Той бе част от първата българска Здравна стратегия за етническите малцинства, приета през 2005 - годината, в която стартира и Декадата на ромското включване.

Bulgarien - Roma in Sofia
Живот в мизерияСнимка: BGNES

Как се усвояват евромилионите?

"Здравното министерство трябваше да съфинансира проекта със 750 000 лв. От там обаче отпуснаха само 71 450 лв, и то месец преди края на проекта", спомня си Десислава Симеонова от Българския хелзинкски комитет. И още: в рамките на проекта не е направена нито една мамография за профилактика на рака на гърдата, а от планираните 38.640 прегледа са извършени едва 3888 - т.е. 10%.

Това обаче далеч не е единственият провал. Програмите за социално включване в сферата на заетостта, образованието и жилищната политика не са кой знае колко по-успешни. През 2009 година стартира първата Национална програма за ограмотяване и квалификация на роми. Нейната цел обаче бе твърде скромна - с бюджет от малко над 1 милион лева тя предвиждаше да обучи едва 1200 роми. Съмнителен е и успехът на Националната програма "От социални помощи към заетост", чиято цел бе да премахне "професията безработен". "Въпреки внушителния си бюджет от 55 милиона лева, предлаганото "метене на улици и площади" бе с нулев квалификационен потенциал", обобщава Десислава Симеонова. Заради спорния си успех програмата е наречена "програмата на метлите".

През 2009 на практика е преустановена и Националната програма за подобряване на жилищните условия на ромите, въпреки че тя трябваше да върви до 2015 година. Тя предвиждаше инвестиции в размер на 1,5 милиарда лева. В крайна сметка обаче се оказа, че за нея са били заделени едва 40 милиона лева - нищожна сума в сравнение с плановете. Построените с тези пари 200 социални жилища в четири града ни най-малко решават проблема с ромските гета. Шест години след присъединяването на България към ЕС ситуацията в ромските квартали остава трагична.

Roma in Bulgarien
"Програмата на метлите" не помогна с нищоСнимка: BGnes

От какво бягат българските роми?

Трагично е и положението в ромското гето във Ветрен. То е в периферията на града и започва там, където свършва асфалтът. Там няма канализация. Малцина могат да се похвалят с топла вода и ток. Една трета от постройките, в които живеят общо близо 300 души, са незаконни. "Принудени сме да крадем ток от съседите", признава една от живеещите в гетото и показва плетеницата от жици над главата си. От 1000 абоната едва 200 плащат сметките си за ток. В квартала няма и контейнери за смет. Боклуците са навсякъде.

"За никого не е тайна, че ромите живеят по-зле от останалата част на населението в България", казва социологът Алексей Пампоров. Според данни от 2011-та например, 12% от ромските домакинства нямат водопровод в дома си, а 19% нямат канализация. Половината от ромските домакинства живеят без баня, а 60% нямат тоалетна с течаща вода. Близо 40 на сто от ромите в България днес живеят под линията на бедността.

Данните са стряскащи, нали? Само кризата ли е виновна за това развитие? Едва ли. "България е първенец по изработването на стратегии за ромската интеграция, без обаче да предоставя нужните финансови средства за реализацията на проектите", казва Боян Захариев от "Отворено общество" в София. "Планираните публични инвестиции за социални жилища за периода 2007 - 2014 например са около 7 милиона лева, а това е под една стотна от реалните нужди", коментира Захариев.

На този фон не е никак чудно, че 83% от ромите биха искали да живеят в чужбина. "Хората от социално уязвимите слоеве, предимно ромите, се превърнаха в "социални номади"", коментира културологът Ивайло Дичев.

Roma in Bulgarien
България продължава да гетоизира проблемните групиСнимка: AFP/Getty Images

Българският провал

Подобно е и мнението на Трайко Панов, съветник по етническите въпроси в община Септември. Всеки трети жител на този южнобългарски град е от ромски произход. "Eдни тръгват, други се връщат и така я караме от април до късна есен", казва той. Панов посочва и любимите дестинации на съграждание си: през април започва сезонът в Гърция, през май започва събирането на кайсии в Италия, а след това - брането на мандарини в Испания.

И какво в крайна сметка се случи с европарите, предоставени за по-добрата интеграция на ромското малцинство в България? През първите пет години от членството на България в ЕС, страната е усвоила едва стотина милиона лева. С тези пари могат да се построят 2-3 пречиствателни станции, но не и повече. "От два века европейските държави се стремят към социална хомогенност, а българската държава вместо да образова и да интегрира проблемните групи, продължава да ги гетоизира", обобщава Ивайло Дичев.

Автор: А. Ненкова/Редактор: М. Илчева

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Покажи още теми