1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Турция определено има проблем със свободата на пресата

А. Заман (ДЛФ), Б. Рачева30 януари 2015

Турският президент Ердоган определено има проблем с критичните журналисти, което пък създава проблем на страната му със свободата на словото. Международните критики обаче той омаловажава като "несправедливи".

https://p.dw.com/p/1ETO9
Снимка: AFP/Getty Images/O. Kose

Главният редактор на вестник “Заман” Екрем Думанлъ от Истанбул добре си спомня деня на задържането си преди 6 седмици. “Бяха изпратили 800 полицаи, за да ме арестуват. Що за налудничава идея да посягат така на един всекидневник! В началото дори не знаехме, защо ни задържат”, казва той.

Скоро разбират - за терористична дейност. Като главен редактор на вестник "Заман" Думанлъ бил създал организация, работеща срещу законното турско правителство, гласи обвинението на прокуратурата. Изданието не просто е един от основните турски всекидневници - той е известен с близостта си до ислямския проповедник Фетхуллах Гюлен, превърнал се в заплаха за турския президент Ердоган. Думанлъ междувременно отново е на свобода, но следствените действия срещу него продължават.

“Изложени сме на постоянен натиск. Питаха ме, защо съм написал статия под заглавие: “Открито писмо до премиера”. Сякаш работата ни не се състои именно в това – да пишем статии и коментари.”

Впоследствие турският премиер Ахмет Давутоглу оправда действията на полицията с нуждата от извършване на проверка. Редица турски и чужди критици обаче видяха в това по-скоро доказателство за катастрофалното състояние на свободата на медиите в Турция. Страната заема 154-то място от общо 180 изследвани страни в годишната класация на “Репортери без граници” за свободата на медиите. Над 20 журналисти, основно кюрди, се намират в турски затвори. От секретни записи става ясно, че хора от правителството оказват натиск върху работата на медиите. Критичната журналистика изглежда "кауза пердута" в Турция.

“Не всеки критичен глас стига до затвора”

“Разбира е, че в Турция има и опозиционни медии!”– иронично отбелязва Серен Сьозер от университета в Истанбул. “Това, че сме назад в класацията за свободата на медиите, не означава, че никой не казва мнението си и че всеки критичен глас стига до затвора", твърди медийната експертка. Сякаш в потвърждение на думите ѝ откриваме водещи заглавия в турската преса като: "Ердоган превръща Турция в авторитарна държава" и "Само тоалетната на президента струва 10 хил. турски лири".

Symbolbild Pressefreiheit in der Türkei
Демонстрация в подкрепа на свободата на пресата в ТурцияСнимка: picture-alliance/dpa

"Ердоган има полза от това да се чува гласът на по-малките опозиционни вестници като нашия", обяснява Орхан Бурсалъ, редактор в опозиционния вестник “Джумхуриет”. "Така той може да твърди, че в Турция всеки може свободно да казва мнението си. Само че нашето издание достига до не повече от 60–70 хиляди читатели”, уточнява той.

Нещо повече - Ердоган твърди, че никъде другаде медиите не са така свободни, както в Турция. Той настоява, че неговата страна е несправедливо критикувана по отношение на свободата на медиите. На този фон медийната експертка Сьозер предупреждава, че свободата на пресата или я има, или отсъства изцяло: "Дори и един единствен журналист да бъде разследван за критика срещу управляващите, това трябва да бъде нашият аршин", посочва тя.

Страхът и самоцензурата

Затова Сьозер следи много внимателно следствията срещу главния редактор Думанлъ и турския карикатурист Муса Карт, за когото прокуратурата поиска 10 години затвор за критична рисунка на президента Ердоган. Наблюдатели бият тревога също и заради подготвян нов закон за интернет, позволяващ на турския премиер и министрите му еднолично да блокират неудобни сайтове без съдебно решение, което трябва да бъде представено едва на следващия ден.

Ekrem Dumanli, Chefredakteur der türkischen Zeitung Zaman
Главният редактор на "Заман" Екрем ДуманлъСнимка: Reuters/M. Sezer

Журналисти и блогъри са притеснени. Дори в опозиционния "Джумхуриет" всички са станали по-предпазливи, признава Орхан Бурсалъ: "След като завърша дадена статия я препрочитам наново в търсене на опасни пасажи. И ако нещо ми се стори подозрително, просто го зачерквам. Или преместваме критичните публикации на по-задните страници. А това е един вид самоцензура", признава редакторът от “Джумхуриет”.