Кой ще спаси Германия?

На 1 януари 2014 трудовите ограничения в страните от ЕС за гражданите на България и Румъния отпаднаха напълно. Оттогава в Германия пристигат все повече хора от двете балкански страни. Според анализ на Германския институт за изследвания на трудовия пазар, само през януари броят на българите и румънците в Германия е нараснал с 9 800 души. През февруари пък в страната са дошли още 8933 българи и румънци. Така общият брой на гражданите на двете страни в Германия става 430 000, което представлява 5,5% от общо 7,7-те милиона чужденци, живеещи във Федералната република. Данните са посочени в публикация на онлайн-изданието на списание "Шпигел".

Авторите на изследването предполагат, че общият брой на пристигналите през 2014-та в Германия българи и румънци може да достигне 180 000. От проучването става още ясно, че опасенията от т.нар. миграция по бедност са напълно неоснователни. Експертите твърдят, че повечето мигранти са добре образовани и бързо биха си намерили работа в Германия.

Новопристигналите българи и румънци, но и стотиците хиляди граждани на други страни, заселили се през 2013-та в Германия, допринесоха за покачване на броя на населението в страната. Всъщност във Федералната република отдавна не е имало толкова голяма миграция. По предварителни изчисления, през миналата година над 1,2 милиона души от други страни са пристигнали в Германия, а близо 800 000 души са напуснали страната. Според тези данни, в страната е останал "миграционен излишък" от половин милион души. Така населението на Германия нарасна до 80, 8 милиона души. Тази тенденция продължава от три години насам. Благодарение на нея, на топенето на германското население, което започна през 2003 година, бе сложен край.

През 2060: 10 милиона по-малко германци?

По официални дани, през 2003-та година в Германия живееха 82,3 милиона души. А колко ще са оттук нататък, пита Райнер Клингхолц на страниците на "Франкфуртер Алгемайне Цайтунг" ("ФАЦ"). Дали нарастването на населението ще продължи, или германците ще стават все по-малко? Могат ли всички тези млади, търсещи работа българи, румънци, испанци или поляци да предотвратят демографския срив? Все пак мигрантите са и една от причините за рекордния брой заети в трудовия процес и рекордните данъчни постъпления в страната.

Всъщност дългосрочното увеличаване на населението в Германия е малко вероятно, защото промяната в структурата на населението беше заложена още преди 40 години. Всичко започна през 1970-те години с намаляване на раждаемостта. От 1972 година насам в Германия се регистрират повече смъртни случаи, отколкото раждания. Дълго време никой не се интересуваше от проблема, защото миграцията компенсираше естественото свиване на населението. В кризисните стопански години между 1975 и 1985, когато мигрантите нямаха повод да идват в Германия, броят на населението леко намаля. Едва след падането на Желязната завеса това намаляване беше преодоляно, благодарение на почти двата милиона късни преселници, както и 700 000 бежанци от бивша Югославия. От 2003 година насам обаче мигрантите не могат да компенсират намаляването на раждаемостта. Броят на смъртните случаи е значително по-голям от броя на новородените и продължава да нараства. От Федералната статистическа служба предполагат, че германското население ще продължи да намалява. До 2060 година германското население щяло да се "свие" с над десет милиона души. И то при положение, че всяка година в Германия пристигат 200 000 мигранти.

За да не се стига дотам, в страната трябва да пристигат още повече мигранти. Теоретично, това не представлява никакъв проблем, тъй като световното население продължава да расте. До 2050 година само в Африка броят на населението ще се увеличи над два пъти.

Реалности или мечти?

Организираната миграция обаче не може да бъде осъществена само с цел стабилизиране на броя на населението. Тя е следствие от икономически и политически рамкови условия като миграционни закони и правила за даване на политическо убежище, както и от особени ефекти като падането на Желязната завеса, пише Райнер Клингхолц във "ФАЦ".

Той посочва, че днешната миграционна вълна също е следствие на един особен ефект. Тя се основава на кризата в страните от Югоизточна Европа и новите правила за свободно придвижване на хората от източноевропейските държави. Освен това днешната миграционна вълна от Европа вероятно няма да нараства. Страните от Източна и Югоизточна Европа имат същите проблеми както и германците. Те не могат да си позволят в дългосрочна перспектива да губят младите си хора. От друга страна ЕС прави всичко възможно да стабилизира икономически тези страни, за да може испанците да имат перспектива в Испания, а българите - в България.

В търсене на решение

А мигрантите от страните извън ЕС? Досега техният брой е твърде малък. В бъдеще може би ще стават повече, тъй като германските фирми са зависими от тях. Но дори и те не могат да решат демографския проблем на Германия, констатира Райнер Клингхолц. Средностатистически тези мигранти са по-млади от германското население, но дори и традиционните семейства с много деца след едно поколение се напасват към тукашните условия на раждаемост. Следователно мигрантите също ще станат част от застаряващото общество. Освен това опитът показва, че около две трети от мигрантите се завръщат след относително кратък период в родните си страни.

За да преодолее демографския си проблем, Германия трябва да привлича всяка година между 900 000 и 1,5 милиона души от други страни. Това обаче е проблем за една нация, която в миналото имаше сериозни трудности с интеграцията. Една нация, в която мнозина се страхуват от "отчуждаване", а други се позовават на "водещата култура", трудно може да се превърне в мултикултурно общество от днес за утре.

Миграцията със сигурност е един от най-важните инструменти за забавяне на демографския срив в Германия. Но и германците трябва да си напишат домашното. Трябва да напасваме социалните си системи към застаряването на населението. Трябва да се подготвим за по-дълъг професионален път , да инвестираме повече в образование и да разработим концепции за обезлюдените селски региони, вместо да се надяваме, че хората от други страни ще решат всички проблеми вместо нас, пише Райнер Клингхолц във "Франкфуртер Алгемайне Цайтунг".