Кога човекът е с предимство в България?

Колкото и да звучи фейлетонно, заболя ме зъб. Някакъв горен. Изобщо не подозирах за неговото съществуване. Една колежка, която започна образованието си с бразилски сериали и го завърши с турски, ми каза, че зъбите болят и децата плачат, защото искат да ни напомнят за тяхната наличност. Друга колежка, която наскоро завърши немски сериал, пък беше на мнение, че Бог ми е изпратил тази болка, за да ми напомни, че съм смъртен - вчера цял ден съм ходел с навирeн нос. Наистина вчера бях получил заплата, но днес от заплатата ми не остана нищо, а зъбът продължаваше да ми се забива в мозъка.

Тъжна карикатура

През нощта, когато усетих, че оня вече се опитва да излезе от черепа, колкото и да е смешно, отидох на зъболекар. На пейката пред кабинета, присвиващи се от болки като в тъжна карикатура, чакаха реда си най-различни типове, предимно мъже и жени.

- Кой е последен?

- Той е – посочиха ми мъж в черен балтон. – Не може да говори.

- Има бъбречна криза – уточни съчувствено жена в бяла престилка, която лежеше на брезентова носилка.

- Вие не сте ли с предимство? – попитах.

- Точно по тоя въпрос идвам – каза жената.

И разви целия си въпрос. Откакто се помнела, се занимавала с медицина. Играела си на доктори, оперирала жаби, порязвала си пръста, гледала кръв, 25 години плащала здравни осигуровки. А когато си счупила крака, й поискали 1000 лева за шина и 500 лева за дарение на болницата. Ами аз нямам толкова пари, на мен пенсията едва ми стига за хляб, кисело мляко, лютеница и хапчета за кръвно, рекла на докторите. Ами медицинската помощ си е медицинска помощ, рекли й докторите, обаче сиренето си е с пари. Ами че тогава няма ли да умра от болка, попитала ги плахо жената. Да, отговорили й с пълна убеденост докторите. Последните й думи бяха:

- Та, дойдох да попитам зъболекаря: човекът има ли предимство?

Има ли държава в тази държава?

- А пък на мен ми обират апартамента вече за трети път - простена жълтеникав мъж, който определено не беше китаец, още по-малко виетнамец.

И заразказва тъжната си история. Първия път му отмъкнали телевизора, той сложил решетки на прозорците. Втория път му взели жената, той сложил метална врата, но крадците я разбили и му върнали жената. Третия път му задигнали металната врата и решетките.

- И съм дошъл тук да питам зъболекаря в тази държава има ли държава, или да търся България в друга държава - завърши той.

- Ох! - въздъхна мършава женица, която си личеше, че доскоро е била пожълтяла, но вече беше посиняла от болка. - Цял живот България не се управлява от читави човеци. Ако не са убийци, то ще са крадци; ако не са крадци, то ще са некадърници. Ако не са и некадърници, тогава има избори. След изборите България се управлява или от убийци, или от крадци, или от некадърниците. След което има избори… След изборите… А ти защо идваш при зъболекаря? - рече синята женица и издъхна.

- Аз ли?... - попитах. И си тръгнах.

Абе, да умреш от смях.