Какво става с Германия и Русия?

Сърдечна прегръдка за добре дошъл: на приема на "Nord Stream AG" ("Северен Поток АД") в Санкт Петербург се срещнаха руският президент Путин и бившият германски канцлер Герхард Шрьодер - двама близки приятели, в чиято чест беше организирано и тържеството. Шрьодер е председател на съвета на акционерите на тази фирма, мажоритарният дял от която държи руският концерн "Газпром". "Nord Stream AG" е фирмата, която изгражда газопровода по дъното на Балтийско море, свързващ Русия с германското крайбрежие.

Тази гледка, демонстрираща сърдечно приятелство, би могла да подведе наблюдателите към заключението, че германо-руските отношения в момента се намират в прекрасно състояние. Макар че Герхард Шрьодер се е оттеглил от активната политика, неговата Социалдемократическа партия и сега е в управлението на страната, а един от най-близките му сподвижници от едно време днес отговаря за германската външна политика - става дума за Франк-Валтер Щайнмайер. Факт е обаче, че кризата в Украйна трайно промени отношенията между двете държави.

Какво се промени?

Едно време Германия беше смятана за най-важния партньор на Русия на Запад. "В очите на Русия Германия беше приоритетен партньор за преговори в рамките на НАТО и ЕС, а това до известна степен повиши и международната роля на Германия", казва Ханс-Йоахим Шпангер, член на управителния съвет на Хесенската фондация за изследване на мира.

Само че във времената на възобновената Студена война вече се залага на друго: солидарност в рамките на НАТО вместо солови акции. "Ако някой все пак се опитва да играе по-особена роля, той неминуемо ще пробуди недоволство и подозрение сред съюзниците", казва още Шпангер. "Германският външен министър полага големи усилия да успокои твърде острия тон на сегашния диалог, с цел да се запазят някои съществуващи канали за преговори и възможности за постигане на разбирателство. Това са остатъците от по-специалната роля на Германия спрямо Русия", обяснява експертът.

Александър Динкин, директор на Института за световна икономика и международни отношения към Руската академия на науките, дава критична оценка на ролята на Германия в сегашния конфликт. "Германия не успя да изиграе ръководна роля в опитите по преодоляването на кризата. А и обикновеното руско население не може да забележи някаква по-особена роля на Германия, която да я отличава от останалия Запад", смята Динкин. Самият той също твърди, че европейците като цяло не били успели да покажат, че са се еманципирали от САЩ.

Тази седмица специалният пълномощник на германското правителство за Русия Гернот Ерлер предложи започването на нов кръг от преговори с Русия в Женева. "Има още много въпроси за изясняване. Защо положителените договорки, които бяха постигнати в първия кръг от преговорите, не бяха приведени в изпълнение", пита Ерлер.

Александър Динкин смята, че подобни преговори са принципно правилни, но критикува факта, че в Женева е била пропусната възможността да се разработят механизми за реализирането на взетите решения. "Ако само ще се подписват красиви документи, без да има инструменти за тяхното реализиране, работата е обречена на неуспех", казва той.

Динкин припомня, че германският външен министър Щайнмайер е подписал на 21 февруари в Киев едно споразумение, което почти веднага попадна в кофата за боклук. Външните министри на Германия, Полша и Франция тогава посредничиха за сключването на споразумение между опозицията в Киев и президента на Украйна Янукович. Малко след това обаче Янукович все пак беше свален от власт.

Страхът на германския бизнес

В икономическо отношение, по единодушните оценки на Ханс-Йоахим Шпангер и Александър Динкин, Германия и Русия си остават тясно обвързани. "Германската икономика се бори доста ожесточено срещу нов кръг от санкции срещу Русия, защото с право се опасява, че това ще ѝ затвори достъпа до руската икономика", казва Шпангер. А Динкин смята, че "китайската икономика е тази, която би извлекла най-големи ползи от подобни санкции". Той пледира за подобряването на сътрудничеството между Русия и европейците, защото смята, че кризата в Украйна може да бъде решена само с обединени усилия. Същевременно спроде него, редица наблюдатели се лъжат, когато твърдят, че Русия има голямо влияние над източната част на Украйна. При всички положения това влияние било по-малко от влиянието, което Западът оказвал над Киев, смята той.

За установяването на сътрудничество в атмосфера на доверие са важни и личните отношения на отделните политици, твърди Ханс-Йоахим Шпангер. Той пояснява, че особено важно значение в отношенията към Русия играят личните контакти на всички равнища. За отношенията между Меркел и Путин обаче е известно, че са по-скоро хладни. "За съжаление атмосферата на двустранните контакти на това ниво не е твърде добра", казва в тази връзка Александър Динкин.