Никой не отстъпва в преговорите за Украйна

Тези кадри шокираха Украйна: жълт микробус, надупчен от куршуми, снегът наоколо почервенял от кръв. При една престрелка край източноукраинското градче Волноваха във вторник загинаха най-малко 12 цивилни граждани: петима мъже и седем жени. В обръщение по телевизията президентът Порошенко обвини за кръвопролитието проруските сепаратисти и ги нарече „терористи” и „чудовища”. Сепаратистите и руското правителство на свой ред обвиниха украинските власти. Представител на руското Външно министерство заяви, че това било „поредното престъпление на украинската армия”.

Този трагичен инцидент се случи само ден след провала на преговорите за траен мир в Източна Украйна, които се водиха в Берлин. Външните министри на Украйна, Русия, Франция и Германия така и не постигнаха консенсус. Тъкмо по тази причина беше и отложена срещата между държавните и правителствени ръководители на четирите страни в Астана.

Пет хиляди убити, войната продължава

В Берлин външните министри обсъждаха най-вече спазването на тъй нареченото „Споразумение от Минск”. Както е известно, през септември украинското правителство и проруските сепаратисти се договориха по нещо като мирен план за размирните области Донецк и Луганск. Засега не се спазва нито една от 12-те точки в споразумението, които бяха приети с участието на ОССЕ и Русия. Вярно е, че в момента вече не се водят мащабни офанзиви, каквито имаше през лятото, но на много места сраженията продължават. Почти всекидневно умират войници и цивилни граждани – показва го примерът със загиналите край Волноваха. По данни на ООН, броят на убитите от началото на конфликта в началото на 2014 година вече наближава пет хиляди.

Докато в Берлин външните министри търсеха разбирателство, сепаратистите засилиха обстрела на украинските войници, разположени на летището в Донецк, за което вече от месеци се водят сражения. То остана без контролна кула, след като тя се срути. Дори бетонът и стоманата не издържаха!

Провал на дипломацията

Сринаха се и дипломатическите усилия. От около година западните страни – и най-вече Германия – се опитват да помагат в търсенето на политическо решение за конфликта в Украйна. Проведоха се многобройни срещи в най-различни формати: видеоконференции, телефонни разговори, преговори „на живо” както тази седмица в Берлин. Но компромис тъй и не беше намерен.

И двете страни са кълнат в Споразумението от Минск, но това си остават празни приказки. Украинското правителство обвинява сепаратистите и Русия, че не спазват най-важните точки. Така например руско-украинската граница си остава отворена в протежение на 200 километра. Според Киев, тъкмо през тази пролука в размирните провинции проникват оръжие и бойци от Русия. Русия опровергава това твърдение, макар да признава, че има „доброволци”. ОССЕ съобщава, че нараства броят на униформените мъже и жени, които навлизат от Русия в източноукраинските територии.

Пак в нарушение на Споразумението от Минск, в началото на ноември сепаратистите проведоха свои собствени „избори”. В отговор Киев замрази закона, с който на практика се даваше автономия на част от Източна Украйна и спря изплащането на заплати и пенсии. Единствената точка от Споразумението от Минск, по която идват положителни новини, е размяната на пленници. Но дори в това отношение има място за напредък, защото все още стотици пленници остават неразменени.

Основните пречки пред мира

Според сепаратистите, най-големият препъни-камък в досегашните преговори е прокарването на разделителна линия между воюващите. Това заяви Владислав Дейнего, представител на самообявилата се „Народна република Луганск” пред руската агенция Интерфакс. На 19-ти септември в Минск беше договорено създаването на 30-километрова „зона за сигурност”, от която трябваше да бъдат изтеглени всички тежки оръжия. Досега това е изпълнено само отчасти. Сепаратистите успяха междувременно да разширят своите територии. Според Дейнего, Киев настоява разделителната линия да бъде очертана така, както беше договорено в Минск. Всъщност тази разделителна линия постепенно може да се превърне във вътрешноукраинска граница, а за Киев това е неприемливо.

Друга пречка в преговорите е искането на сепаратистите да бъдат признати от Киев като „самостоятелна политическа единица” – такава е формулировката на Дейнего. Още по време на преговорите в Минск, Украйна беше принудена да преглътне отчасти това искане, доколкото първоначално категорично отказваше да преговаря със сепаратистите - за да не им вдига акциите. На преговорите в Минск сепаратистите и Москва успяха да се наложат по този пункт: край масата за преговори седнаха както представители на Украйна, така и пратеници на самообявилите се „народни републики”. Сега те искат още нещо: политическо признаване. Русия настоява за същото. Украйна обаче не отстъпва от позицията си.

Много наблюдатели в Украйна смятат, че сепаратистите не искат мир. „Те очевидно се опитват да повишат градуса на напрежението”, каза в интервю за Дойче веле Олексий Харан, професор по политология от Киев. Той лично го бил видял с очите си в Източна Украйна. „Не изключвам – каза още той – че те го правят нарочно, за да вдигнат мизата в преговорите между Русия и Запада.” Друг киевски наблюдател, Бохдан Яременко, каза пред Дойче веле, че според него и Русия не иска мир.

В Русия наблюдателите и политиците отправят същите упреци срещу Украйна и Запада. Засега шанс за сближаване не се очертава.