Какво НЕ казаха вчера в парламента

Несигурни изказвания, клишета, обяснения, че няма полезен ход, опити за демонстрация на държавническо поведение, допълнени с етюд за национална отговорност. И нито дума по съществените проблеми. Такива бяха речите на партийните лидери в първия ден от мандата на новото Народно събрание. Въпреки очакванията, че с началото на новия парламент ще се разсее поне част от мъглата над противоречивите обяснения за формата на бъдещото управление, нищо подобно не се случи. Вместо да заемат конкретни позиции, партийните лидери наблегнаха по-скоро на сценичните ефекти, което добави още въпроси към и без това многото неясноти. А настойчиво премълчаваното питане „Кога ще бъдат следващите предсрочни избори?” прозираше от всички изказвания. Така вместо да намаляват, неизвестните около бъдещото правителство стават все повече.

ГЕРБ, Реформаторският блок (РБ) и Патриотичният фронт (ПФ) си остават най-вероятното мнозинство, с което ще бъде съставено следващото правителство. Бойко Борисов си остава най-вероятният премиер. Неясна остава обаче формулата, по която партията победител на изборите и двете коалиции ще се обединят във властта. В същото време преговорите между осемте партии в Народното събрание продължават в нов формат - лидерски.

Сценарий след сценарий

Всеки ден председателят на ГЕРБ излиза с нова идея за конструиране на управление. В понеделник, например, той отстъпи от искането си, декларирано категорично само ден по-рано - всички партийни лидери на бъдещата коалиция да влязат в кабинета.

Така Борисов обяви готовност да оглави кабинет на ГЕРБ, РБ и ПФ, но към тази конфигурация добави и други партии, с които ГЕРБ имали близки позиции. Според единия сценарий, лансиран от Борисов, подобно управление може да е с ограничен мандат - до 2015 година, когато да се проведат нови предсрочни парламентарни избори, заедно с местните.

Според другия сценарий, кабинетът трябва да удържи до 2016 година, когато да се проведат избори "2 в 1" - парламентарни и президентски.

Борисов очерта и трети вариант - да се договори правителство с пълен четиригодишен мандат, като в този случай той обеща да не се кандидатира за президент в средата на мандата.

Има много тънки сметки, игрички и планове, но ГЕРБ не участва в тях, заяви Борисов. И с цел да се избегнат всякакви спекулации, той декларира: "Президентските избори не влизат в моите планове".

Така в политическата сделка за формиране на кабинет той за пръв път намеси и фактора президентски избори, без да е ясно каква е връзката между тях. Освен неговите лични планове, естествено.

И още един важен акцент в „сценичните ефекти“: Борисов, който неведнъж е показвал колко обича да се изтъква като победител, в понеделник започна да увещава останалите седем партии, че макар ГЕРБ да са първа политическа сила, мандатът за съставяне на правителство е "общ на целия този парламент". "Аз съм готов да поема отговорност и да изпълня и трите варианта. Затова ще поканя всички лидери на партии да вземем общо решение кой вариант да изберем", заяви Борисов. С което категорично отказа да поеме отговорността за управлението.

Равнис по Борисов

Останалите политически лидери предпочетоха да не противоречат на председателя на ГЕРБ и заеха парламентарен равнис по неговата команда.

Съпредседателят на РБ Меглена Кунева заяви съвсем ясно, че Реформаторите няма да са пречка за съставяне на дясноцентристко правителство. "Ние сме част от решението за стабилността на страната, а не от проблема със стабилността. Декларираме пълната си готовност да поемаме политическа и лична отговорност“, каза тя, без да коментира нито един от вариантите, посочени от Борисов.

Лидерът на ДПС Лютви Местан заяви на свой ред, че партията му няма да подкрепя антиевропейска коалиция с Патриотичния фронт, но пък обясни, че дясноцентристко управление е възможно само с Движението като гарант.

Това накара Ивайло Калфин, лидер на парламентарната група на АБВ, да припомни как в предишното Народно събрание Местан е казал, че лявоцентристко управление не може да се постигне без подкрепата на ДПС. Калфин отправи и един призив: партиите да се обединят около национални приоритети.

БСП също обеща частична подкрепа и апелира за ясно управление. ББЦ промени името си, за да влезе и формално в ролята на балансьор - коалицията на Бареков ще се казва вече Български демократически център. А двете националистически формации - Патриотите и „Атака”, изнесоха кратък „родолюбив“ спектакъл. Първите обясниха вижданията си за здрава и силна нация, която защитава дома си с оръжие в ръце, а вторите поискаха нов Европейски съюз, стъпил на християнските ценности и вървящ ръка за ръка с Русия. И двата „сорта“ националисти не коментираха по същество управлението на държавата, нито пък възможностите за съставяне на кабинет.

В този парламентарен спектакъл така и не се стигна до кулминация. Стана ясно единствено, че партиите вкупом са приели нов модел на поведение - смирението. Само че зад недомлъвките, с които е маскирано това поведение, прозират стари навици - опит за лидерство с хоризонт час и половина напред, или в най-добрия случай до следващия ден. А поемането на отговорност, чието изговаряне е новият аксесоар в речите на партийците, не е нищо повече от маскиране на единственото решение, което политическото им въображение е родило - нови предсрочни избори. За които всички говорят със свян по кюшетата на властта - като за предизвестен летален изход от срамна болест.