Как Борисов намери цаката на управлението

Коментар от Полина Паунова:

Той „прави първа копка, проектира, построява и открива“. Доволен е от работата на главния прокурор Сотир Цацаров и се чуват често по телефона, приел е в дома си разследвания съдия Румяна Чаналова, която отишла "да му се жалва" и не смята, че настоящият състав на ВСС е "на ГЕРБ", защото още преди 10 години се убедил, че в България никой не се чувства задължен на този, който го е назначил. Освен това България е по-добре от Румъния, тъй като антикорупицонните разследвания там били "политически гонения", а на нас "ни е необходимо спокойствие".

Работи добре с коалиционните партньори РБ, ПФ, АБВ. Но не можел да отрече – в смесените райони получавал достатъчно толерантност и от ДПС в момента. Не отрече възможност партията му да си сътрудничи с Движението на местните избори. Избегна въпрос дали партията му ще издигне президента Росен Плевнелиев за втори мандат.

Той е доволен от проверките на НАП. Толкова доволен, че „затова не сменил шефа“ на приходната агенция. И изобщо, както пак той самият каза: „Намерил съм му цаката“. За управлението ставаше дума.

Той е Бойко Борисов – лидер на ГЕРБ и премиер-министър на държавата за втори път.

Саморазкриването на „стария Борисов“

В последната половин година за него се изговори много. Бил нов, променен, с друг имидж. Взел си бил поуки, станал кооперативен, толерантен и израснал политически. Не бил онзи Борисов от 2009 година – не гостувал в сутрешни блокове я по телефона, я на живо всеки ден. Не флиртувал с медиите. Щял да прави реформи.

За оборването на всички тези твърдения бе необходимо само едно интервю, в рамките на астрономически час ефирно време, в което новият стар премиер успя да покаже (дали съзнателно или не е друга тема) възгледите си. И от всичко се разбра едно – намерил му е цаката.

А цаката се оказа простичка и изпитана досега във времето от него – не е важно какво прави, важно е какво говори. Дори не е важно какво говори, важното е как го говори.

„Невинна“ атака по съдебната реформа

Министър-председателят твърди, че съдебна реформа е необходима. По тази причина застанал зад идеите на правосъдния министър Христо Иванов и работил активно с него. Две изречения по-късно обаче Борисов с лекота зачеркна всеки зародиш на идеи за реформиране на съдебната власт. Той много харесвал работата на главния прокурор Сотир Цацаров (а и как няма да я харесва, нали в разговорът от Банкя с вече бившия градски прокурор Николай Кокинов стана ясно, че сам си е избрал първия обвинител в държавата). А освен симпатията дори същия ден пак се били чули по телефона.

Защо независимата прокуратура трябва да си общува с министър-председателя, не е ясно. Какво си казват, какво обсъждат и защо. Това са въпроси, чиито отговори няма да разберем. Не и докато не излезе поредното конспиративно СРС, записано я в нечий двор, я в нечий хол.

Министър-председателят хем твърди, че настоява за конституционни промени, които да направят проваления модел на Висшия съдебен съвет работещ, хем не се съсредоточава върху обяснението защо той е провален. Напротив – защитава тезата, че настоящите членове на ВСС трябва незабавно да бъдат сменени предсрочно. С което всъщност втвърдява позицията на опозиционните партии, че съдебната реформа е куха фраза, целяща да смени едни удобни хора с още по-удобни. Без гласовете на опозицията обаче приемането на промени в основния закон е математически невъзможно.

Борисов е обигран в говоренето си политик. И за годините престой на премиерския пост е „намерил цаката“ на изказванията си. В този смисъл той едва ли не знае, че когато вместо да разяснява смисъла от реформи, говори за една на практика политическа смяна на даден орган (пък бил той и компрометиран колкото ВСС), ще постигне точно обратния ефект. Ще бетонира мнението на противниците на инак плахите опити за промени в конституцията и ще им даде допълнително аргументи за вот „против“. А дали на практика това не е била целта му?

Изглежда като да му е „намерил цаката“. Така изглежда и политическата му ориентация. С намерена цака.

Цаката на управлението

ГЕРБ управлява с Реформаторския блок, АБВ и Патриотичния фронт уж гарантирайки в началото на мандата, че сложната коалиционна конструкция няма да позволи влияние на ДПС в правителството. Наред с тези закани с шестмесечна давност обаче Движението се оказа гарант за толерантност в смесените райони. А партията на Местан не бе отхвърлена като възможен партньор на местните избори тази есен.

На този фон изказването от преди седмица на съпредседателя на РБ Найден Зеленогорски, че в парламента има две мнозинства – едно, което не зависи от ДПС и друго, в което ДПС участва, допълва общото усещане, че …. Борисов им е намерил цаката. И на двете мнозинства.

В този смисъл липсата на отговор дали президентът Плевнелиев ще бъде номиниран от ГЕРБ за втори мандат започва да прилича на част от реверансите към ДПС. Или по-скоро на реверансите от ДПС. Публична тайна е, че именно гласовете на движението „печелят“ президентския вот в България.

Наред с останалите саморазобличения от интервюто на Борисов, в които няма как да не включим и откровенията му за НАП и посещенията на съдии в дома му, което било нещо най-нормално, не можем да отречем факта, че се разграничи от доскорошната теза на ГЕРБ за необходимостта от мажоритарен избор на депутати. Която в контекста на предстоящия по настояване на държавния глава референдум за изборното законодателство бе опасна и застрашаваща здравия разум.

В смисъла на предстоящите президентски избори и премълчаваните отговори за тях обаче и тя може да изглежда като… търсене на цаката.