Истината за влака, истината за КТБ
15 юли 2014
Анализ на Мирела Иванова:
В България истината се губи някъде в пропастта между оскъдицата от вярна информация и тиражираната многотия от полуинформация под формата на слухове и догадки. Такъв извод може да си направи всеки мислещ българин, решил да узнае защо край Калояновец е дерайлирал бързият влак и най-вече защо “дерайлира” една от най-мощните български банки.
Пораженията след катастрофата край Калояновец са огромни и е цяло чудо, че всичко се размина „само” с една човешка жертва: загинал е машинистът, а дванайсетте ранени вече са стабилизирани. Сред тях е и помощник машинистът, управлявал влака, който твърди, че стрелките не са указвали отклонение наляво или надясно и затова не се е налагало намаляване на скоростта.
Казусът КТБ
Случаят напомня на банковата “катастрофа”, която мнозина експерти окачествяват по-скоро като политическа, отколкото като икономическа. “Историята е политико-криминална”, категоричен е Любомир Дацов, бивш зам.-министър на финансите. Как да узнаем истината обаче, след като надвикващ се разногласен хор от експерти огласява какви ли не противоречащи си факти? Изчезнали ли са 205 милиона в последните дни и по какъв начин - в чували или само по документи? Какви са общите липси - три и половина милиарда ли наброява “обирът на века” и кой го е “проспал”? Защо не се чува гласът на одиторите или и “одитът е опорочен от прокуратурата”, според мнението на Иван Костов? “Пране на пари” ли са огромните финансови потоци, преминали през банката след 2011 година? Кой ще понесе отговорността, отвъд гневните взаимообвинения и призиви на Борисов и Йовчев, отвъд разпространяваните от Гечев твърдения за договаряна при президента “банкова ваканция”? Налага ли се извънредно законодателство за казуса КТБ и кого ще “обслужи” то? Пеевски ли е “помощник машинистът” на дерайлиралата банка и каква е довчерашната му обвързаност с днешния му враг №1 Цветан Василев?
Накъде сочат стрелките?
И двете катастрофи, влаковата и банковата, говорят за отсъствието на управленски правила и политическа отговорност в “дерайлирала” България, създават общото усещане, че държавата е в мъчителен и тягостен разпад, който има и икономически, и морални измерения.
Множеството българи, половин милион сред които са потенциални емигранти - както стана ясно от последната статистика, не съзират хоризонт дори и в предстоящите избори.