Мъчната съдебна реформа

Най-големият успех на съдебната реформа засега е, че вече е неприлично да си открито срещу нея. Ето защо, поне на думи, всички са „за”. Основната заслуга за това е на министъра на правосъдието – човек, дошъл от неправителствения сектор, без политическо минало и без амбиции за политическо бъдеще, за когото единственият смисъл от пребиваването в това правителство (както и в предишното, служебно) е да свърши тази работа. За мнозина в България, както и за нейните европейски партньори, той олицетворява реформата. За тях присъствието му в правителството е критерий за това дали този път има шанс за истинска промяна в съдебната система или е в ход поредната имитация.

Всички са за „съдебната реформа”

Да имитираш, че си „за”, както го изисква приличието, досега беше относително лесно. Стратегията за съдебна реформа е само неангажираща с прекалена конкретика рамка. Затова и успя да събере конституционно мнозинство в парламента, подкрепена дори от партиите, които създадоха и крепяха днешното статукво. С известно „скърцане на зъби” към консенсуса на приличието се присъединиха и върховете на самата съдебна система, включително и онези, които, всъщност, в най-голяма степен трябва да бъдат реформирани. Като прокуратурата и Висшия съдебен съвет (ВСС), например.

Това време обаче отминава. До дни предстои съставената от правосъдния министър работна група с участието на магистрати и граждански организации да завърши готвения няколко месеца проект за промени в Закона за съдебната власт и да го пусне по пътя му – през правителството до парламента. Тогава вече всеки ще трябва да заеме ясна позиция не по рамката, а по конкретните практически стъпки на реформата. Скоро след това ще стане още по-трудно – защото отсега е ясно, че дълбоката промяна, от която има нужда съдебната система, ще изисква и промени в конституцията (за да се съкрати мандатът и ограничат правомощията на главния прокурор или за да се намали политическата квота във ВСС, например).

Изпреварващ удар

Неизбежният челен сблъсък все още не е настъпил, но моментът на истината наближава. Затова се наложи да бъде нанесен изпреварващ координиран удар. По традиция го подхванаха медиите, притежавани от или списвани под диктовката на Делян Пеевски, с измислена от тях новина - „Министърът на правосъдието опитва измама”, написа с големи букви на първа страница един от тях. Същия ден на заседание на ВСС главният прокурор обяви тържествено, че представителите на прокуратурата напускат работната група, подготвяща закона за съдебната власт. Малко по-късно депутати от ГЕРБ, начело с председателя на парламентарната група на партията, внесоха в Народното събрание, очевидно подготвян отдавна в дълбока секретност, проект за промени в Закона за съдебната власт. Медиите (този път единодушно - и на Пеевски, и останалите) посочиха точно обекта на удара: „ГЕРБ бламира министъра на правосъдието”.

Старателно замазване

Замесените политически фактори обаче започнаха старателно да замазват, сякаш нищо особено не се е случило. Първи го направи Реформаторският блок, обявил съдебната реформа за свой главен, оправдаващ всички компромиси приоритет, от чиято „квота” в правителството е правосъдният министър: законопроектът на ГЕРБ бил плод на „забавна надпревара” между партиите, не бламиране, а „комплимент и политическа победа” за министъра.

После се включиха самите вносители на законопроекта: те също стоели „твърдо зад реформите, които ще се предлагат от министъра на правосъдието” и смятали, че той „трябва да бъде подкрепен във всичко”, но пък това не трябвало „да ограничава възможността ПГ на ГЕРБ да участва активно в законодателството”. Нейната инициатива освен това била обсъдена с премиера и лидер на партията. Той пък смята, че „всяка парламентарна група и всеки депутат има право да дава своя принос и своите идеи по важните въпроси”. Затова „в един момент започва да става конкуренция в парламентарните групи кой повече да изпревари или покаже, за да доминира там в парламента като познания”. От друга страна обаче, министърът на правосъдието имал неговата „пълна подкрепа”. Тъй че - „продължаваме напред”.

Както обикновено, и президентът е оптимист, понеже било „добър признак”, когато „различни политически сили се надпреварват, вкарвайки законопроекти по пътя на съдебната реформа” и „когато има конкуренция, сблъсък на идеи в парламента”. Тогава се раждала истината и идвали реформите.

Битка за запазване на статуквото

Всъщност обаче не става дума за конкуренция и сблъсък на идеи. Най-малкото защото едната страна още не е внесла идеите си в завършен вид. От друга страна, законотворческата „активност” на ГЕРБ не е нито „забавна”, нито безобидна, както се опитват да ни я представят. По принцип в такива ситуации водещи са законопроектите на Министерския съвет. Затова тяхното изпреварване, при това от най-големия партньор в едно сложно, многопартийно коалиционно мнозинство, подкрепящо правителството, не е признак за „благородна надпревара”, а за съзнателно търсене на конфликт. Освен това, ако вносителите стояха „твърдо зад реформите, които ще се предлагат от министъра”, нямаше да предлагат техен беззъб вариант, преписан дума по дума от идеите на главния прокурор и ВСС.

Онова, което наблюдаваме, е поредният етап от битката за запазване на статуквото в съдебната система, за защита на интересите и териториите на създалите го политически и икономически лобита и съхранение на колкото се може по-голяма част от конструираните и инсталираните от тях лица, зависимости и механизми за влияние чрез имитация на реформи. Битка на имитаторите срещу реформаторите, в която ще бъдат използвани всякакви средства. Не се съмнявайте, макар и все още прикриващи се, имитаторите са мнозинство. Сега основна пречка пред тях е министърът на правосъдието - колкото по-рано бъде отстранен той, толкова по-добре за тях. А най-добре е да бъде накаран да напусне сам.

„Пътят на съдебната реформа няма да е лесен. С всяко по-решително действие атаките ще се засилват. Ножът наистина е опрял до кокала. За да направим съществени промени, трябва да има промени в Конституцията. Ако някой иска оставката ми, да я вземе директно. Оставам да работя и да реализираме реформата”, отговаря им той.

За тях обаче е все още рано да вземат оставката му директно, защото е все още неприлично да си против реформата. Но и това ще стане. Продължаваме напред.