Защо е толкова ужасно в България?

В статията пише, че сме най-корумпираната страна в Европа, че кръв се лее на избори у нас, че не просто съществува мафия, а тя притежава държавата България, че престъпните групировки са влезли в политиката и взимат властта и т.н. и т.н.

Можем съвсем спокойно да подминем тези брътвежи като типични за журналисти-гастрольори, пристигнали за часове, поседели във фоайето на отличния си хотел с тенденциозно подбрани събеседници и приключили с ударно предаване на поръчков текст. Макар че е забавно, именно на американския читател да пробутва образа на

страната ни като средище на престъпност

(В смисъл, че на глава от населението по брой убийства САЩ имат около три пъти по-висок показател и май са втори в развития свят. И че около един процент от американците - над 2,5 милиона души - лежат в затвора...)

Направих си обаче удоволствието да извадя съществителните собствени в статията. Тоест да запитам: как е разказана България като драма? Кои са героите и какво се съобщава на читателя за тях?

Група първа, престъпници: Това се оказват Людмил Стайков, Марио Николов, братя Галеви и Константин Хаджииванов. За първия се съобщава, че той отрича и че не е обвинен в нищо, но се намеква, че очевидно лъже. За втория, че (също се намеква) може би скоро ще бъде обвинен. За братя Галеви, вече без намеци, че са „ключови фигури в престъпния свят”; за последния, че лежи в Гърция и е набрал само процент на изборите в Петрич, защото „електоратът накрая се разбунтувал”.

Група втора, управляващи политици: Те се свеждат до Георги Първанов, Сергей Станишев и Румен Петков. За всички тях се съобщава, че се финансират от и срещат с престъпници. Само за г-н Станишев се добавя, че г-н Джордж Буш навремето го е похвалил (но по погрешка!) за некорумпираност.

Група трета, опозиционни политици: Това множество се състои от един член: за г-н Бойко Борисов се узнава, че е

„лют враг на премиера”

че е „страховит, с бумтящ глас, маркова пура и 8 бодигарда”.

Група четвърта, коментатори, така да се каже – хор от гражданско общество и Запада: тук са г-н Атанас Атанасов и г-жа Ива Пушкарова, както и двама чужденци - анонимен западен дипломат и някакъв холандски министър. Българската част от хора се изявява с твърденията, че „в България мафията има държава” (а не обратно, какво остроумие!) и че „купуват гласове на улицата и убиват... без срам”. Западните дипломати изразяват отчаянието си от България.

Опазил ме Бог от спор с авторите на тази бездарна драматургия. За очевидно корумпирани политици тук са обявени трима души, за които никой нито веднъж не е повдигал упрек за лично облагодетелствуване. Относно тяхната алтернатива (лидера на опозицията) се изтъкват 8-те бодигарда, след като статията изрично предупреждава да не се посещава в София ресторант, в който седи бизнесмен с повече от четири гарда (защо по дяволите, що за глупост, защо не три или не пет?). За престъпници без право на обжалване са записани двама неизвестни публично хора, които дори не са обвинени... Автентични са само българските участници в

агитката на оплюващите страната си

Но тях си ги знаем добре, до втръсване. (Ама хубави времена бяха, доскоро, а? Псуваш България и комунистите и те канят западните все повече и повече, че и командировъчни дават, билети; топла храна и напитки по семинарите... Само дето концентратите трябва да плащаш от мини-бара. А сега, какво? Черпи те в „Шератън” едно кафе и това ти е цялата полза...)

Впрочем има и поука. И тя е свързана точно с комунистите. Съвсем доскоро всички тези ужаси щяха да имат едно обяснение: И престъпността, и мафията, и всичко-всичко се обясняваше с комунистите на власт. По-късно със скритите комунисти на власт. После с част от комунистите на власт (с ченгетата). А сега? Въпросът някак си витае. Защо? Защо е толкова ужасно в България?

Не е до комунистите. Свърши тая, няма ги. Никой не се е устремил да обедини земята в кооперации, да концентрира фабриките чрез национализация и да прави добрини насила. Като не са те – то кой? Кой е причината? Към кого се внушава неприязън? Кого дамгосват?

Ами българите, бе хора; нас, българите.

Тази публикация е съвместна с вестник „Труд”.

Други текстове от същия автор: www.raichev.org

За отзиви и коментари: a.raichev@gallup-bbss.com