Защо България изглежда като колабирала държава

„Законът е врáта у поле“ - казва шопът и с тази без съмнение живописна метафора сублимира не само разпространения манталитет, но и културно-историческото минало на страната. Столетия наред българите живеят в селски общности, където писаните закони нямат особено значение. Първо, защото законите са създадени от една по определение враждебна власт („турците”) и второ - защото в тези общности важни са съвсем други правила и йерархии. В родово-общинно устроената селска общност роля играят най-вече роднинските отношения и властови конфигурации, там тежи не общозадължителното правило, а традицията и решението на старейшината. Още една българска „народна мъдрост” образно описва ситуацията: „Бог високо, цар далеко”. Преведено на съвременен език, това означава: „Важното е ние някак да се оправим, моралът и законът нямат значение”.

Историческото изоставане на България

Когато в Европа започват да възникват градовете, а законите постепенно се превръщат в инструмент за регулиране на все по-сложните отношения между класите, прослойките, гилдиите и различните общности, в днешна България (пък и навсякъде околовръст) все още властват нормите на задругата. За всичко това е писано много, така че ще го съкратя до извода: историческото изоставане очевидно не може да се навакса толкова бързо.

Само „будалите” минават през вратата в полето - това светоусещане може да се нарече и „правен нихилизъм”, но в същината си то не толкова отрича законите, колкото не разбира предназначението им. „Да, законите са важни”, мисли и казва средностатистическият българин, „но за мен те са разтегливи. Да ги спазват другите!”. И още: „Спазвам закона, ако ми е удобно. Ако не ми е удобно - какъв е тоя закон тогава? Хич не ми трябва!”. А законите всъщност са създадени включително и с такава цел: да бъдат неудобни за част от хората. Те регулират отношения, тоест - няма как да са удобни за всички.

Предмодерност и бели лястовици

Върховенството на закона и взаимното доверие са темелите на днешния ЕС. Европейците са си „отгледали” тези ценности, заплащайки със столетия ужасяващи кръвопролития, несправедливости, борби и усилия. Българите са се закачили само периферно към този мъчителен опит. Поради това в днешна България върховенството на закона и доверието са бели лястовици, в чиято реалност малцина вярват истински. Българите вярват по-скоро в „изконните ценности на българското село”. И точно тази предмодерност ги прави толкова дезориентирани и нещастни в съвременния свят.