1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Защо България все чака спасител

Антоанета Пунчева25 октомври 2014

Една четвърт от българите живеят в бедност, вярват в чудеса и понякога те ги спохождат. Но думата ни не е за чудесата, а за това как хората от кофите за боклук съдбовно определят политиката на България, пише А. Пунчева.

https://p.dw.com/p/1Dbzs
Снимка: BGnes

Камерата обхожда монашески бедна стая. На леглото, застлано с изкуствен китеник, седят баба и внучка с плюшена играчка. Над тях има малка иконка. Тиха музика озвучава репортажа, а репортерката пита със сподавено вълнение: “Как се случи това?”. Възрастната жена разказва простичко: щяла да ходи до приятелка, ама някой изхвърлил нещо в кофата за боклук, пък тя имала само долнище на анцуг, та си търсела горнище. Или беше обратното. Та, като бръкнала в кофата, намерила една много мръсна торба, ама си казала - ще я изпера и ще си ходя с нея в София. Когато отиде там, де. Хвърлила я на балкона и я забравила. Отишла при приятелката и се върнала чак вечерта, тогава отворила торбата. И чудо - вътре имало 17 хиляди лева. Героинята от новините предала парите на собственика им. Той силно се трогнал, обещал да я почерпи за Нова година. Това е случката, а обяснението й навярно е в онази иконка, която висеше на стената и има своя роля в действието.

Голямото социално изключване

Пари всеки е намирал и връщал, макар че изпитанията пред съвестта на човек рядко са в такива мащаби. Тук подробностите шокират: жената е от Кула, Видинско, пенсията й е 250 лева - заедно с вдовишките от мъжа й. Разбира се, никога не е виждала толкова пари накуп, тя си брои стотинките и едва се изхранва. Скромна жена, която намира за съвсем нормално да рови в кофите, а те в наши дни се радват на необичаен интерес - хора в и около кофите за боклук са честа гледка в големите градове, а там, в най-бедния край на България, навярно са банално ежедневие. Нашата героиня е запазила човечността и съвестта си - чудела се как ще преспи с това "чуждо нещо" вкъщи, по същия начин, по който не мигнала и преди години когато намерила 10 лева. Тя е член на онази извънпарламентарна група българи, които са на прага на бедността. Пропадат и под него. И в това няма нищо героично и очарователно.

Линията на бедността през следващата година ще бъде 286 лева, определи служебното правителство. Сега е 251 лева. Издръжката на живота в момента е 595 лева. Това е бюджетът, според статистиката, необходим за задоволяване на основни потребности от храна и условия за възстановяване на жизнените сили. Той не включва дрехи, книги, кино или подаръци. Според синдикалистите 1,6 млн. души в България живеят под този праг.

Някои дразнещи контрасти

Symbolbild Armut in Bulgarien
Ножицата между бедни и богати се разтваря все повечеСнимка: BGNES

Заплатите в България са нараснали най-много през последните 4 години, твърдеше наскоро британският вестник “Дейли Мирър”. И все пак са на дъното. Според някои от данните за заплатите в страните от ЕС през 2014, България е с най-ниска средна заплата от 400 евро, за сравнение - бившите социалистически страни Полша и Хърватия са с малко над 1000 евро , а в другия край на класацията е Люксембург с фантастичното средно възнаграждение от над 4200 евро. Прагът на бедността в Германия вече е 952 евро и наблюдателите отбелязват, че страната все по-трудно удържа на рецесията, която засяга голяма част от еврозоната. Европейските данни и методики спорят с българските - дали 30 или само 25 процента от работещото население у нас балансира по линията на бедността. Маловажен спор, данните са плашещи и в двата случая. След като не “включи” ромите, държавата изключва социално огромни групи от своето население. Разбира се, част от тези работещи вземат по-големи заплати от декларираните, но биват осигурявани на минимума. Това е масова практика, която гарантира на хората ниски пенсии и мизерен живот, когато достигнат изискваните възраст и стаж.

Тези, които не са виждали няколко хиляди лева, не могат и да си представят няколко милиарда, колкото била черната дупка в печално нашумялата банкова пирамида КТБ. И насън не се виждат в Ауди 8, с компютър и кожен салон. Впрочем, чудесната марка постепенно измества задължителния за мутрите в началото на прехода легендарен “Мерцедес”. Новото 43-то Народно събрание си поръча 70 автомобила Ауди 8 с всички екстри за над 700 хиляди лева без ДДС и още доста коли от по-нисък клас. Сюжетът успешно замени любимия вестникарски рефрен от прехода за евтините депутатски кюфтета. Луксозните автомобили дразнещо се откроиха, особено в сравнение с линейките на Спешна помощ, много от които са стари и медицински оборудвани колкото катафалки. И това, за съжаление, не може да бъде лесно категоризирано като популистично говорене, тъй като нуждата от приличие и поне малка публична солидарност е очевидна.

Заради това, яви ли се ли нов спасител на хоризонта, който да обещае на хората по-добър живот и доходи, ще му повярват и ще го следват сляпо поне пет години. Новата законодателна и изпълнителна власт трябва да има това предвид и да заработи за намаляване на бедността в страната, защото точно тези 25-30% българи в бедност всъщност определят времето на нейния политически мандат.

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата