Защо Близнашки не назначи Адамова

„Нашето правителство дойде на власт (...) в името на един нов морал“ - това обяви служебният премиер проф. Георги Близнашки преди седмица. Изявлението му бе направено в контекста на назначението на Ваньо Танов за шеф на Агенция „Митници“. „Поемам пълната отговорност за него“, допълни министър-председателят и заяви, че близкият до Бойко Борисов митнически шеф ще остане на поста, тъй като има необходимите качества. За да звучи по-аргументиран, Близнашки припомни, че прокуратурата прекрати следствието по „онзи знаменит разговор“ на Танов с бившия премиер Борисов, известен като раздумката „Ало, Ваньо“.

Казусът "Адамова"

И докато самоотвержено защитава Ваньо Танов, Близнашки отказа да одобри назначението на съдия Аглика Адамова за заместник-министър на правосъдието. Само че не обясни защо. „Това е мое право да взема съответното решение и на по-късна фаза ще обясня своите мотиви. Нямам претенции към този магистрат, но магистратите трябва да се развиват в рамките на съдебната система и по изключение да встъпват в изпълнение на политически функции“, заяви премиерът.

Казусът „Адамова” предизвика недоумение в средите на магистратите. А аргументът срещу нея, че е дъщеря на баща си - скандалния ректор на Свищовската академия Величко Адамов, накара правосъдния министър Христо Иванов да каже, че децата не могат да отговарят за действията на родителите си. Впоследствие над 1 000 магистрати подкрепиха с подписка колежката си.

Самата Адамова е съдия от 1997 година, има 18 години юридически стаж, постановила е над 5 000 съдебни акта и никога не е била укорявана в нарушение на етичните стандарти на магистратската професия.

Журналистката Петя Владимирова припомня в тази връзка, че през пролетта Адамова реши „симптоматичен съдебен спор“ за достъп до информация в ущърб на Делян Пеевски, като отхвърли отказа на ВСС да огласи данните за неговата "работа" като следовател. Аргументът на Адамова гласеше, че не може да се прави изключение "само за Делян Пеевски".

И тъй като премиерът Близнашки отказа да посочи мотивите за решението си срещу Адамова, Владимирова заключва, че не може да си направи друг извод освен простата причинно-следствена връзка, произтичаща от фактите, а именно: служебният премиер не издържа теста за независимост,
а съдебната власт остава под диктата на "Корпорацията Пеевски".

"Кален сюжет"

„Аглика Адамова е почтен човек, професионалист и независим съдия и ако това бъде забравено или дори нещо повече - обезценено, това би се равнявало на обществено поражение, защото се размиват всички граници“, коментира на свой ред бившият председател на Съюза на съдиите Мирослава Тодорова.

Според нея мотивът на Близнашки, че „съдиите са съдебна власт“ е правилиен, защото „тяхното назначение и удовлетворение е в правораздаването. Сачо че от това не следва, че съдиите не могат да навлизат в другите власти. Има множество полезни исторически примери, има и актуални - съдия и прокурор са зам.-министри и в това правителство“, казва Тодорова и добавя, че това, което тя и колегите ѝ са направили с позицията си в подкрепа на Адамова, е опит да бъде внесена яснота в „калния сюжет“ и да се постави „ясна разграничителна линия между редно и нередно“:

„Човешкото достойнство има значение и ако като съсловие и като общество позволяваме то да бъде несправедливо обругавано, независимо че зачитането му е върховен принцип и основна ценност в преамбюла на Конституцията и в Договора за ЕС, то тогава всички добри намерения са куха демагогия. Всички политики, цялото държавно устройство би следвало да гарантират тези ценности, а не да ги обезценяват до клишета за наивници. Всичкото е заради човека и не е вярно обратното: че той е бурмичка в ръцете на социалните или политическите инженери, видими или не“, посочва Тодорова.

В името на новия (и стария) морал

Петя Владимирова твърди на свой ред, че „отказът да бъде назначена съдия Адамова - магистрат с доказано безупречна съдийска и морална репутация, е осъзнат страх пред реалния ментор на съдебната власт, който диктува отпор срещу всеки, който се осмелява дори само да заговори за промяна на порочната реалност. Отказът на премиера е дубликат на съпротивата на най-влиятелните кръгове в съдебната власт, които са и най-ревностните крепители на статуквото. Тъй че случаят не е просто някакво упражняване на правото на премиера, както се опитва да ни убеди самият той, а илюстрира зависимост“, твърди журналистката.

И докато доводите в защита на Адамова са десетки и изтъквани от хора, доказали многократно демократичното си мислене, обяснение защо тя не бе назначена все още липсва. Нещо повече: темата тихо бе затворена. Смутено Близнашки каза на няколко пъти, че не иска да коментира въпроса. Същевременно обаче в името на „новия морал“ той се позова на прокуратурата, която удобно излъска до блясък образа на Ваньо Танов.

А тази прокуратура е същата, която почти саботира изборите през 2013 година със скандала „Костинброд”. Същата, която взе активно участие в казуса „КТБ” и шумното разтрогване на мътните отношения между Цветан Василев и Делян Пеевски. Същата, която поднови делата на Бойко Борисов по време на кабинета „Орешарски“ и ги прекрати, когато БСП и ДПС паднаха от власт и започна евентуалното завръщане на ГЕРБ. Същата тази прокуратура сега дава аргументи за новия морал на Близнашки. А той доста напомня на стария...