Засега Русия не създава опасения

Във Федералния резерв проявяват загриженост за последиците от конфликта между Русия и Украйна за световната икономика. "Ескалацията на напрежението би застрашила световния стопански растеж. Но директна опасност за американската икономика не съществува", гласи становището на американската Централна банка. Международният валутен фонд пък предвижда в годишната си прогноза за световната конюнктура стабилен ръст през тази година, но предупреждава за "нови геополитически рискове" от конфликта между Москва и Киев.

Германските икономически експерти са на мнението, че евентуален конюнктурен срив в Русия би оказал въздействие най-вече върху страните, които поддържат тесни търговски връзки с Москва - съседните държави Финландия, Полша и Чехия. "За германската икономика последствията няма да са големи", убеден е икономистът Аксел Линднер от Института за икономически проучвания в Хале, тъй като при срив на руската икономика загубите за Германия биха били в рамките на 4 процента. В такъв случай германският брутен вътрешен продукт би се свил между 0,1 до 0,3 процента, гласят предположенията, съдържащи се в пролетната прогноза за икономическото развитие на Федералната република, която водещите икономически институти изготвят по поръчка на правителството.

Очертава ли се рецесия в Русия?

Експертите засега не очакват, че в Русия ще настъпи рецесия. Те обаче занижиха прогнозите си за стопанския ръст на страната. "Преди мислехме, че за тази година Русия ще постигне стопански ръст от 2 процента, докато сега допускаме не повече от 0,5 на сто, което е почти стагнация", казва Линднер.

Финансовите пазари вече реагираха на влошените икономически перспективи пред Москва - рублата загуби от стойността си и курсовете на акциите се сринаха. Икономическото положение на Русия не бе розово и преди ескалацията на конфликта с Украйна, затова прогнозата за стопанския ръст и така бе ниска. Но сегашната криза определено натоварва руската икономика допълнително.

Експертите информират и за отлив на капитали от Русия след наложените санкции. "В общи линии инвеститорите нямат доверие в руската икономика и нейното бъдещо развитие", казва Аксел Линднер. След като САЩ затегнаха паричната си политика, бързоразвиващите се страни бяха поставени под силен натиск. Благодарение на кризата сега към тях се присъединява и Русия.

Взаимната зависимост

Увеличаването на санкциите крие сериозни рискове за отношенията между Запада и Русия, смятат германските икономисти, визирайки най-вече вероятността от частично или пълно прекратяване на петролните и газови доставки за страните от ЕС в най-лошия случай. В краткосрочна перспектива ЕС ще издържи на подобна блокада, защото резервоарите за газ в Европа са пълни. Евентуалното пренасочване на газовите доставки от други региони като Норвегия, Алжир и Катар, или замяната им с алтернативни енергийни източници обаче ще изисква много време, сериозни инвестиции и подходяща инфраструктура.

Русия на свой ред също ще понесе големи загуби, ако прекрати доставките за Европа. Парите от продажбата на нефт и газ съставляват половината от държавните приходи. А Русия не разполага и с подходяща инфраструктура, за да може да пренасочи доставките си към други региони в Азия например. "Дори в случай на по-нататашна ескалация, санкциите все пак надали ще окажат влияние върху енергийните доставки", смятат икономистите на базата на взаимната зависимост между Русия и ЕС.