Естония и нейните ''ничии'' граждани

За първи път от обявяването на независимостта на Естония, страната има министър от руски произход. Двайсет и осемгодишният социалдемократ Евгений Осиновский пое ресор, в който като в огледало се отразяват сложните взаимоотношения между естонската държава и руското малцинство в нея - образованието. Като министър на образованието сега той е отговорен за провеждането една реформа, която доскоро остро критикуваше в предишното си качество на депутат. Става дума за намерението на правителството и в руските гимназии да се въведе определен обем от съдържания, които да се изучават на естонски език.

Идеята разгневи руското малцинство в страната, Осиновский обаче е решен да подходи към темата прагматично и да я "деполитизира": за предимствата и недостатъците на тази мярка можело да се разговаря разумно едва след като участниците в дебата "слязат от барикадите", заяви министърът в интервю за руски интернет портал. За разлика от някои руски активисти министърът на образованието смята, че представителите на руското малцинство в страната трябва да имат добри познания по естонски език.

Естонци и руснаци живеят в два паралелни свята

Кризата в Украйна и нейните последици бяха водеща предизборна тема в Естония, но неизреченият въпрос, вълнуващ всички, е как ще се развиват в бъдеще отношенията между 900-те хиляди естонци и близо 300-хилядното руско малцинство, коментира в тази връзка "Франкфуртер алгемайне цайтунг". "Засега не се очертават остри конфликти, отношенията биха могли да се опишат като "мирно съвемстно съществуване", казва ръководителят на талинското бюро на фондация "Конрад Аденауер" Томас Шнайдер пред изданието. Той обаче казва и друго: че двете народностни групи на практика живеят в два паралелни свята.

Рускоговорящото малцинство в Естония досега никога не е играло съществена роля в политическия живот на страната, освен в североизточните райони, където то е мнозинство. Естонските руснаци обаче са много слабо представени както в парламента, така и в ръководствата на държавните институции. Какви са причините за това? По този въпрос в Естония се водят разгорещени спорове: дали става дума за дискриминация или за недостатъчно владеене на естонския език? Някои дори твърдят, че етническите руснаци не проявявавали интерес към политически ангажимент.

Започва ли топенето на ледовете?

След разпадането на Съветския съюз големите руски малцинства в Естония, но също и в Латвия, се превърнаха в граждани втора категория, пише по същата тема електронното издание за политика, култура и икономика SoPos. А агенция ДПА припомня, че руснаците представляват 1/4 от населението на Естония. Основно те са концентрирани в района на град Нарва, недалеч от границата с Русия. За да получат естонско гражданство те са длъжни да издържат тест по естонски език. Дори фактът, че са родени в страната, не ги освобождава от това задължение. Поради това, повечето от етническите руснаци в Естония, но и в Латвия, където има същите изисквания, остават без гражданство. Включително и поради това отношенията на двете републики с Русия остават доста обтегнати.

Малко след като беше назначен за министър Евгений Осиновский беше попитан в едно интервю дали ледовете между мнозинството и малцинството в страната няма да започнат да се топят? Министърът избегна да отговори категорично, измъквайки се с уверения от рода на това, че са нужни повече усилия за интеграция на малцинството. Много ясна позиция обаче той зае по въпроса за анексията на Крим - Осиновский осъди действията на Русия така, както сториха това и всички основни естонски политици.