1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Есенният германски киноекран

Бисерка Рачева15 октомври 2008

Какво може да се види в киносалоните в Германия, кои са най-интересните филмови продукции на германския екран тази есен? Бисерка Рачева за един документален и един игрален филм на есенния германски екран.

https://p.dw.com/p/FXjd

Не особено приветливият есенен сезон има и предимства – ако не за настроението, то поне за киносалоните, под чийто покрив и не-киноманът ще предпочете да се скрие за час от дъжда. Наред с рекордно скъпия за германското кинопроизводство “Комплексът Бадер-Майнхоф” и “Елегия”, успешната американска екранизация по романа на Филип Рот “Умиращото животно”, участвала в конкурсната програма на последното Берлинале, тазгодишният есенен германски екран предлага няколко по-скромни, но също любопитни кино-продукции. Например, документалният филм на австриеца Ервин Вагенхофер “Let’s Make Money“ и игралният “Как беше открит саламът с къри” по едноименната новела на германския писател Уве Тим. Филмовият разказ в

Uwe Timm (Bildergalerie Buchpreis-Kandidaten 2008)
"Как беше открит саламът с къри" е по едноименната новела на Уве ТимСнимка: dpa

“Как беше открит саламът с къри”

започва и завършва в една будка за бърза закуска в Хамбург, но самият филм не е история за откриването на въпросната кулинарна рецепта. Историческото откритие на салама с къри играе по-скоро второстепенна роля. Всъщност става дума за нещо друго: филмът на Ула Вагнер по новелата на Уве Тим представя една човешка история в хаотичните условия и изпитания в края на войната. Авторът и сценаристът Уве Тим:

Това е история, която свърза любовта с времето в края на войната, - такова, каквото се е запечатало в детската ми памет. Време, пропито от много забележителни, странни, интензивни чувства, защото и обстоятелствата бяха такива, необичайни, повратни, променливи, защото и хората се променяха, търсеха нови опорни точки.

Началото на май 1945 г., дни преди края на войната. Една зряла жена излиза от къщи, издокарала се е, иска поне за малко да се разсее, да избяга от мрачния делник, да прекара няколко приятни часа. Случаят й се усмихва. В едно кино Лена Брюкер се запознава с млад моряк - Херман, който е в опасност, защото е избягал от фронта; тя го укрива у дома си. Случайната любовна нощ прераства в роман. Романтичната любов сред развалините приключва с лъжа – войната свършва, но Херман не узнава за това, защото Лена се опитва да го задържи. Опитва се да продължи краткото щастие и невероятния сън. Лъжата, разбира се, е разкрита. Херман се връща при семейството си. Затова пък любовната мъка на Лена става неочакван подтик за откриването на една кулинарна рецепта.

Ролята на Лена се изпълнява от актрисата Барбара Зукова, партнира й Александър Куон. Оценката на новелиста Уве Тим:

И двамата са много убедителни, а Зукова е просто грандиозна в тази роля. Въздействат автентично, съумяват да предадат цялата тази сдържаност у двамата герои, така че страстта не се изражда, не оставя сладникав привкус. Намирам филмовата постановка за удивително сполучлива.

Режисьорката Ула Вагнер действително намира точния ключ към новелата. Въпреки това известна сладникавост, привкусът на мелодраматичното остава. На моменти филмът е дори тромав, изплоскостява. Не постига дълбочината и деликатния чар на литературната основа.

И още един филм от есенния германски екран -

Stapel mit Euroscheinen Geldbündel
Къде отиват парите ни - централен въпрос във филма на документалиста ВагенхоферСнимка: picture-alliance / chromorange

Let’s Make Money

ще излезе в последните дни на октомври и има шанс да събере доста повече зрители, отколкото обикновено документалното кино привлича, макар че е заснет всъщност преди финансовата криза, разтърсваща света. Къде отиват парите ни? Какво правят банките със спестяванията, които им поверяваме? Документалистът Вагенхофер търси отговор на този въпрос и констатира, че банковите ни авоари се инвестират в най-добрия случай в добив на злато или пък попадат в разрастващи се акционни фондове в развиващите се страни.

Едва-що си вложил парите си в банката, и тя вече ти предлага някакъв нов продукт на финансови услуги. Банката прави това по една-единствена причина – за да извлече печалба от теб и от институцията, на която предоставя в заем парите ти.

Филмът проследява как се множат печалбите и какви са последиците от това. Фондовете за недвижими имоти на испанското крайбрежие, например, обещават на вложителя печеливша инвестиция – строителството на нови и нови хотели и вили процъфтява, стотици хиляди курортни обекти остават ненаети. Празни бетонни крепости във вид на инвестиция.

Повечето имоти носят инвестиционна печалба. Агенциите за недвижими имоти и банките извличат над 20%, това е далеч над средната печалба от инвестиция. Точно по тази причина и на последното незастроено място вече се строи, обобщава картографът Мигел Торес във филмовото интервю. Режисьорът коментира, на свой ред, изнесените факти така: В Шанхай срещнах много симпатична жена, която сподели с мен, че никога не е ходила в Европа, но закупила недвижим имот в Испания, защото в банката й казали, че ще недвижимият имот й гарантира по-високи рендити.

45 Millionen im Jahr
Сцена от "We Feed the World" - друг филм на режисьора ВагенхоферСнимка: Allegra Film

Абсурдът започва, с други думи, от момента, когато имотът се закупува като чиста инвестиция. Още една нелоша сделка – американско акционерно дружество копае златни залежи в Гана. Само три процента от печалбите отиват в полза на африканската страна, точно колкото да покрият кредита от Световната банка за разкриването на златните залежи. Според режисьора Вагенхофер това е санкционирана кражба на злато.

На територията на Гана се добива злато, местните хора се бъхтят в златните мини, а златото отива директно в Швейцария. Чрез облагородяване от него там се извлича допълнителна стойност. 97% от печалбата остава в Швейцария, респективно на Запад. 3% остават в страната, в която се добива.

97 срещу 3 процента. Такова е уравнението на необуздания бизнес. Можем ли все още да си позволим богаташите? – този въпрос внушава филмът, като разследва също правилата на бизнеса в дейността на успешния фондов мениджър Марк Мобиус в данъчния рай Сингапур.

Има едно златно правило. Най-доброто време за закупуване на акции е, докато кръвта по улиците още не засъхнала, казва Мобиус. Защото когато има войни, революции, политически и икономически проблеми, курсът на акциите пада. Който купува в такъв момент, трупа добри пари.

Let’s Make Money в никакъв случай не е услужлива консултация за банковия клиент във време на финансова криза. Филмът е настойчиво предупреждение към обществото относно трупането и множенето на парите. Защото 20% постоянни рендити са смъртоносна сделка за човечеството.