Екологията не бива да е лукс в България

Европа се опитва да спасява своя климат, останалата част на света бездейно наблюдава - писа тези дни австрийският вестник "Ди Пресе". България в момента повече клони към останалата част на света, която предпочита да обяснява, защо европейските климатични цели не могат да се изпълнят така, както са формулирани. Известно е недоволството на България от предоставените й квоти за въглероден двуокис, които според правителството са несправедливи и недостатъчни. Остава впечатлението, че европейските мерки се осъзнават - ако не като екологичен фундаментализъм - то поне като непрактикабилни в сегашната ситуация на криза.

Един морално остарял спор

Стигаме до стария спор - кое е по-важно: запазването на работните места или чистият въздух. Всъщност, този спор е не само стар, но и морално остарял, защото има страни, които отдавна доказват, че двете неща не са непременно в противоречие. Вярно е, че статистиките на редица индустриални европейски държави всъщност би трябвало да съдържат и онези "мръсни" производства, които отдавна са изнесени към по-далечните Индия и Китай например. Но спорът в крайна сметка опира и до нещо много по-важно: става дума за това, каква икономика и какъв околен свят ще се оставят на по-следващите поколения.

А това изисква конкретна работа: Да се предвидят административни и данъчни преференции за "чистите производства", да се стимулират финансово научните изследвания и развойната дейност, да се направляват инвестиции към онези сфери, които осигуряват бъдещо високотехнологично и "чисто развитие" на индустрията. Всичките тези неща впрочем създават нови работни места и то не малко. Фирмената консултантска агенция Роланд Бергер посочва в последното си проучване за Германия, че правителствената програма за опазване на климата и околната среда ще създаде половин милион нови работни места до 2020 година.

Нужни са не квоти, а решения

Страна като България е редно да се възползва шанса на сегашната криза, като пренастрои икономическите си приоритети и заложи на модернизация и на съвременен енергиен стандарт, вместо на архаични производствени дейности за нискоквалифицирани и нископлатени кадри. Вместо да се борим за "квоти" и да се радваме, ако ни отпуснат някое допълнително право да замърсяваме околната среда, би трябвало да търсим решения за бъдещето. И да не гледаме на екологията като на лукс, прилягащ само на богатите държави. Не стане ли това, ще си останем и в екологично и в социално отношение европейската "Индия". В технологично - тя май ни е надминала.