Един съвсем обикновен президент

Статистиките са повече от категорични. Животът на афроамериканците в САЩ не се е подобрил съществено, откакто Барак Обама встъпи в длъжност през 2009 година. В сравнение с бялото мнозинство, тъмнокожите сънародници на президинта са засегнати свръхпропорционално силно от бедност, безработица и насилие. Техният образователен ценз, както и шансовете им за издигане в обществото са значително по-малки от тези на белите американци.

Но да изискваме от Барак Обама само за пет години да стори това, което не се е удало на нито един друг американски президент, а именно да създаде приблизително еднакви условия на живот в едно пост-расистко общество, е най-малкото неуместно. Дори летвата на изискванията да не е вдигната прекалено високо, равносметката от президентството на Обама обаче е скромна. Каква голяма национална инициатива за подобряване на ситуацията на тъмнокожите можем да свържем с името на президента? И при най-добро желание, човек не се сеща за нито една.

Огромни предизвикателства

Президентът е твърде въздържан политически, а и реторично, тъкмо по онези теми, които най-силно вълнуват афроамериканците - високата безработица, насилието в обществото и дискриминацията. Да, Обама намери разтърсващи слова за убийството на Трейвън Мартин. Той държа и фундаментална програмна реч в Кайро за отношението на САЩ към исляма. В същото време този реторично надарен президент пропусна да произнесе подобна реч за положението на афроамериканците. Въпреки това е елементарно да твърдим, че Барак Обама се е провалил като президент, както правят мнозина негови критици в контекста на безбройните национални и международни кризи. За да бъдем справедливи към първия тъмнокож американски президент, трябва да хвърлим поглед назад. Когато Обама влезе в Белия дом, САЩ се намираха в най-тежката икономическа криза от времето на Голямата депресия насам. Едновременно с това Америка водеше две войни - в Ирак и Афганистан.

През първата година от президентския мандат на Обама, световната икономика беше на ръба на пропастта, а безработицата в САЩ достигна непознати от десетилетия мащаби и надхвърли 10 процента. И докато войната в Ирак /на първо време/ затихна, тази в Афганистан придоби нов размах, в резултат на което Америка даде извънредно много човешки жертви. Това разбира се не е оправдание, но дава представа за това, колко трудни бяха националните и международни изходни позиции при встъпването на Обама в длъжност. Вярно е, че афроамериканците бяха засегнати свръхпропорционално силно от кризата на трудовия пазар, което изискваше и специални мерки спрямо тях. Но изявленето на Обама, че не може да създава закони, които да помагат само на тъмнокожите, е показателно за личното му отношение към темата и политическия му стил.

Стилът на Обама

Вместо да прокара отделни политически оспорвани мерки в полза на чернокожото население, Обама се зае с реформи, от които то и без друго би трябвало да извлече най-сериозни ползи - като например разширяването на здравното осигуряване или предвиденото повишаване на минималните надници и заплати. Тези действия на американския президент съответстват на предпазливия му политически стил, но все пак не са онзи голям политически проект, който мнозина очакваха от първия тъмнокож президент.

Времето на френетичното одобрение и оптимистичните визии от предизборната му борба вече е отминало. Междувременно Обама се "приземи" политически. Приносът на Обама за подобряване на междурасовите отношения обаче не бива да се измерва и с ежедневните политически мерки и речи, защото този принос е много по-голям. С историческия си избор през 2008 и преизбирането си през 2012 година, Барак Обама успя да постигна нещо, което не можаха да постигнат законите и речите на неговите 43-а предшественици: Той не само показа, че един афроамериканец може да стане президент. Обама показва, че един тъмнокож американец може да бъде също толкова посредствен президент, колкото и един бял американец.