Деца без детство

Разрушени къщи, избити близки и приятели: военните конфликти травмират особено силно най-малките. Повечето деца-войници грабват оръжието не по собствена воля, а по принуда. Дрогират ги, промиват мозъците им и ги принуждават да избиват хора в името на нечия кауза. Снимката е от сирийския град Алепо.

Терористите от "Ислямска държава" не познават никакви задръжки, дори спрямо децата. Използват ги като живи щитове, принуждават ги да извършват самоубийствени атентати, насилват ги да убиват хора, дори деца. Въпреки това много младежи се присъединяват доброволно към терористичната организация.

По данни на УНИЦЕФ, повечето малолетни, които биват насилствено въвлечени във военни конфликти, са или сираци, или пък деца, които са били откъснати насила от семействата им или са били продадени от близките им. Оттам насетне съдбата им е жестока: принуждават ги да се сражават, а много от тях стават и жертва на сексуална експлоатация.

Судан, Южен Судан, Сомалия, Чад - това са само няколко от страните, в които през последните години деца са били насилствено въвличани във военни конфликти. Доклад на ООН изброява общо 52 групировки от 23 държави, които принуждават малолетни да се сражават в редиците им. Общият брой на децата-войници е около 250 хиляди, изчислява ООН.

"За въоръжените групировки, които се нуждаят от нови попълнения, няма по-лесна плячка от децата. Те са евтини бойци, а и лесно се манипулират. Първо им дават наркотици, а после ги подготвят за бъдещите им задачи, като им показват пропагандни филми", разказва Ниня Шарбоно от УНИЦЕФ. Има и още нещо: децата живеят в постоянен страх, че ако не се подчиняват безусловно, ще бъдат убити от другарите си.

Някои деца-войници успяват да избягат от ада - като момичето от снимката, което е заснето в момента, когато предава оръжията си на миротворци от ООН. Тези деца се нуждаят от спешна медицинска помощ. Повечето от тях страдат от недохранване, наркозависимост, психически разстройства и заболявания, предавани по полов път.

Децата, успели да избягат от ужасите на войната, са физически и душевно осакатени и срещат огромни трудности при осмислянето на преживяното. Реинтеграцията им в обществото е затова изключително важна. Но и много трудна. Особено когато се случва в условията на продължаващи размирици.

Хина Кейтетси от Уганда е имала късмета да скъса с предишния си живот на дете-войник. След като успява да избяга в Дания, тя издава книгата си "Сълзи между небето и земята". В нея младата писателка описва първите си стъпки в новата родина и постоянната битка със зловещите спомени.

Емануел Джал също е бил дете-войник. Днес е известен хип-хоп изпълнител. На сцената той не крие радостта си от живота, но спомените от миналото не му дават покой. Много от песните му разказват за гражданската война в Судан. "Една песен може да накара хората да се избиват, но може също така да ги накара да си простят", казва певецът.

150 държави са ратифицирали т.нар. Допълнителен протокол за децата-войници към Конвенцията на ООН за правата на децата. Документът влезе в сила на 12 февруари 2002 година. Оттогава на тази дата се чества т.нар. "Red Hand Day". Отпечатъци от детски длани, потопени в червена боя, напомнят за тежката участ на децата-войници.

Според Конвенцията на ООН за правата на децата, всички бойци под 15-годишна възраст трябва да бъдат смятани за деца-войници. Напълно законно, според международното право, е наемането на доброволци над 14-годишна възраст. Правозащитните организации обаче смятат, че деца-войници са всички бойци под 18 години.