Дали германските медии са независими?

Обажданията на политици в медиите заради претенции към дадена публикация са ежедневие не само в България. На бившия германски президент Кристиян Вулф му се наложи да усети последствията от подобни обаждания: след като се беше опитал да дава разпореждания на главния редактор на в. "Билд", Вулф беше принуден да подаде оставка.

Последният пример за подобно вмешателство беше наречен от медиите "Аферата Щреп" - на името на дългогодишния говорител на баварския Християнсоциален съюз (ХСС) Ханс-Михаел Щреп. В края на октомври той беше принуден да си търси друга работа заради опит да окаже натиск върху Втора германска обществена телевизия ZDF. Обаждането му целяло да осуети излъчването на репортаж, посветен на баварската Социалдемократическа партия и номинирането на нейн кандидат за изборите за Ландтаг. Говорителят намекнал и за последици, ако искането му не бъде изпълнено - една напълно реална заплаха, като се има предвид, че от години ХСС е управляваща партия в Бавария.

Утопията "медийна независимост"

На пръв поглед всичко е наред: политиците подават оставки, защото са се опитали да нарушават независимостта на медиите. Дали обаче медиите наистина са така независими, както твърдят? Тук мненията на наблюдателите се разделят. Цялата истерия около "случая Щреп" само доказва безсилието на медиите да се отърват от политическата опека, смята Михаел Ханфелд, коментатор на "Франкфуртер Алгемайне Цайтунг". Според него журналистите просто е трябвало да кажат : "Не, благодаря" и да правят онова, което смятат за правилно и редно, вместо да се стремят да използват случая като доказателство за независимостта си. Защото подобна независимост от политиците всъщност няма. А и как да има, след като в надзорните съвети на обществено-правните медии е пълно с политици, избрани на квотен принцип от съответните управляващи партии?

Не напразно бившият главен редактор на ZDF Николаус Брендер апелира в свое отворено писмо до канцлерката Меркел да ограничи влиянието на политиката и политиците над обществените медии. "Запълването на надзорните съвети на медиите с политици от управляващите партии вреди както на имиджа на обществено-правните средства за масова информация, така и на самата политика", пише Брендер. Само в Надзорния съвет на ZDF има над 40 бивши, но и сегашни политици, които "се грижат по-скоро за интересите на своите партии, отколкото за общото благо", се казва още в писмото.

Система за слухтене

Самият Брендер добре знае за какво говори. От 2000 до 2010 г. той беше главен редактор на ZDF. Управителният съвет на медията, доминиран през 2009 година от политици на Християндемократическия и Християнсоциалния съюз (ХДС/ХСС), не поднови договора му, тъй като журналистът се славеше с независимата си редакционна политика. След прекратяването на договора му Брендер нееднократно критикува сегашния медиен надзор на партийно-пропорционален принцип, наричайки го "система за слухтене".

Докато не се промени тази система, отдалечеността на медиите от държавната власт и политиците ще си остане пълна химера. Само когато се намали присъствието на политиците в надзорните съвети, ще се получи онова съотношение на силите, което би им позволило да работят независимо.

АГ, ФАЦ, АФП, Б. Узунова; Редактор: Е. Лилов