Гюнтер Грас - една вълнуваща биография

Световна слава донесе на Грас романът му "Тенекиеният барабан" от 1959 година. Книгата се смята за едно от ключовите произведения на следвоенната немскоезична литература. Романът е част от "Данцигската трилогия", посветена на германската вина и на спомените за "Третия Райх". През 1979 година "Тенекиеният барабан" беше филмиран от Фолкер Шльондорф и стана първият германски филм, отличен с "Оскар".

За "Тенекиеният барабан" Грас получи с 40-годишно закъснение Нобелова награда за литература. В аргументацията на Нобеловия комитет се казва, че авторът "рисува в мрачно-гротескни краски забравеното лице на историята". И още: "Романът "Тенекиеният барабан" ще остане сред най-запомнящите се литературни произведения на 20 век".

Писателят наистина цял живот добавя щрихи към "забравеното лице на историята". Грас е роден на 16 октомври 1927 година в Данциг, днешния Гданск. Произхожда от бедно семейство, което живее в предградието Лангфур. Като дете помага в църквата по време на литургии, а по-късно става член на "Хитлерюгенд". Първите му стихове излизат тъкмо в списанието на младежката хитлеристка организация.

Гюнтер Грас доброволно се записва във Вермахта, а през 1944 година преминава към "Вафен СС". В края на войната попада в американски плен. За решението си да стане доброволец, през 2006 година той обяснява, че просто е искал да избяга от теснотията вкъщи.

След войната Гюнтер Грас чиракува като каменоделец, а после са записва като студент по графика и скулптура в Дюселдорф. Живее в Берлин и Париж, прави първи изложби със свои пластики и графики. През целия си живот остава верен на изобразителното изкуство и винаги сам оформя кориците на книгите си.

През 1950-те години Грас се насочва към литературата, а през 1955 година е забелязан от влиятелния литературен кръг "Група 47". "Чували бяхме, че е художник и нещо като скулптор. Мрачен тип някакъв, с каскет" - спомня си известният писател Ханс Вернер Рихтер. Именно на една от сбирките на "Група 47" Грас чете няколко глави от "Тенекиеният барабан". Това е първата стъпка към световната слава.

Грас открай време се ангажира с политиката и активно се застъпва за германо-полското приятелство. През 1960-те години участва в предизборните кампании на социалдемократите във ФРГ, макар че не членува в партията. От 1982 до 1992 година все пак е записан като партиен член, но решава да напусне поради несъгласие с едно решение на социалдемократите. Въпреки това ги поддържа до края на живота си.

През 1995 година прочутият критик Марсел Райх-Раницки направи на пух и прах романа на Грас "Широко поле" - колажът от корицата на списание "Шпигел" е многозначителен. Книгата е политическа панорама на германската история от 1948 до 1989 година и породи бурен дебат за това дали писателят има право да изопачава историята. На книжния пазар обаче "Широко поле" стана истински бестселър.

През 2002 година световната литературна общност отново понесе на ръце Гюнтер Грас. Новелата му "Рачешката", която описва корабокрушението на лайнера "Вилхелм Густлоф" през 1945 година и прокуждането на германците от източните територии, се превърна в истинска сензация. Литературната критика обсипа Грас с похвали за това, че се е захванал с тежката тема и я е поднесъл по такъв увлекателен начин.

"Рачешката" беше издадена в България със съдействието на Дойче Веле, а Александър Андреев (на снимката) преведе още седем негови книги на български и представи Грас пред публиката с няколко големи интервюта. "Тенекиеният барабан" беше преведен от Надежда Фурнаджиева, а късните книги на Гюнтер Грас - от Любомир Илиев. Грас си остава един от най-четените немскоезични автори в България.

На български в превод на Любомир Илиев излезе и автобиографията на Грас "Да люспиш лука". През 2006 година тази книга предизвика поредната шумна дискусия в Германия, защото тъкмо в нея Грас признава, че през 1944 година е влязъл във "Вафен СС". В отговор на това признание критиците поставиха под въпрос моралните устои и благонадеждността на писателя.

В навечерието на 85-ия си рожден ден Грас предизвика нов скандал, публикувайки в "Зюддойче Цайтунг" стихотворението "Нещо, което трябва да се каже" - остра полемика срещу политиката на Израел. Много критици го нападнаха не само заради ниското литературно качество на стихотворението, но и заради политическите му възгледи, граничещи според тях с антисемитизъм. Израел го обяви за персона нон грата.

През 2013 година Грас постави подписа си под апела на 562 писатели срещу масовото проследяване. С този апел авторите реагираха срещу практиката на американското правителство и неговите тайни служби. През целия си живот Гюнтер Грас беше ярко профилиран интелектуалец, който както с творбите си, така и със своите публични изяви събираше много овации, но и доста критики.