Българското висше образование

Кандидат-студентска кампания през февруари за влизане през септември във висше училище? Да, тези дни висшите училища в България излизат на образователната борса, за да предлагат своите програми на бъдещите кандидат-студенти. Някогашната силна конкуренция сред младите хора да се класират за следване в университет днес се е трансформирала в съперничество между държавни и частни университети, специализирани висши училища и самостоятелни колежи, които водят помежду си истинска битка за студенти. Очакванията са, че в резултат от тежката демографска ситуация и форсираните планове за прием на отделните висши училища, през новата учебна година е възможно да останат незаети над 20 000 студентски места.

Специалност "Фейсбук"

През миналата година много висши училища бяха принудени да записват кандидати само с диплома за завършено средно образование. „Кризата за студенти накара Пловдивския университет да приема без изпит. Кандидатите за висшисти в два факултета - по физика и химия - се явяват само на събеседване”, призна в медиите миналия август доц. Савка Маринова от Катедрата по атомна физика. За да спаси положението с ниския брой първокурсници, Нов Български Университет дори въведе нова специалност, в която да се изучава социалната мрежа Фейсбук. „Поканили сме за преподаватели известни блогъри. Имаме няколко човека, които вече са се записали”, обяви тогава радостно преподавател в университета.

„Надявам се, че тази година ще е последна от поредицата „грешки на растежа“, при които бяха създадени прекалено много дубликати на съществуващите университети, а едни и същи преподаватели преподават на много места“, каза специално за Дойче Веле министърът на образованието и науката проф.Тодор Танев. Той очаква внесеното в парламента ново законодателство, което е част от изискванията на Европейската оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“ да промени коренно сегашната ситуация.

„Става въпрос за нов тип финансиране, което ще се предоставя извънредно и само за качествено образование. Това ще направи дублирането и размножаването на всякакви учебни програми много по-трудно и по-конкурентно. Вероятно част от университетите ще трябва да затворят част от специалностите, които имат като свръхпродукция“, предполага министърът и дава за пример Словакия, където е била постигната оптимизация чрез доброволно обединяване на някои висши училища. „Нашето министерство зачита академичната автономия на университетите, ние не можем да се месим в техните решения, но се надяваме чрез финансирането и цялостната политика спрямо висшето образование да направим така, че процесите да се регулират“, допълва образователният министър.

Ехото на прехода

В приетата през септември миналата година „Стратегия за развитие на висшето образование в България през 2014-2020 година“ са очертани основните предизвикателства пред българското висше образование. Става дума за разминаването между познанията на завършващите и потребностите на трудовия пазар, дефицита на кадри в инженерните, природните и педагогическите специалност, за липсата на практическа подготовка на студентите в реална работна среда, за недостатъчното кариерно ориентиране на завършващите висшисти.

„Много искам да погледнем към българските висши училища в перспектива, защото онова, което обсъждаме за тях сега, е все още само ехо от прехода в страната. Тогава бяха създавани колежи като подложка на висшето образование, нещо като недоотгледани университети”, казва проф. Тодор Танев. Той настоява вече да се говори за въвеждането на „Fachberufsschule”, както ги наричат в Германия, които са над средното, но под висшето образование, както и за въвеждането на дуалната система за професионално обучение и в България. Тя, според образователния министър, ще даде много по-качествени специалисти за производството, ще бъде голяма крачка напред в живота на всеки млад човек и източник на надежда за България.

Добри академични традиции

През май кабинетът ще определи броя на свободните места за прием във висшите частни и държавни училища. Резултатът от механичното увеличаване на висшистите обаче води до това, че броят на хората с дипломи нараства много, но качеството на тяхното образование става съмнително. Професор Тодор Танев обаче е убеден в доброто българско образование, особено в университетите с висок академичен рейтинг. „Стотици, дори хиляди техни възпитаници са канени да специализират и работят в лаборатории и центрове в напреднали в научно отношение страни в Европа и по света. Въпросът е само „фантомите“ да намалеят, това е проблемът“, казва в заключение министърът на образованието и науката проф. Тодор Танев.