Български недомислия

Първата идея: Да въведем мажоритарна изборна система (тоест сами да унищожим малките партии, вкл. всички възможни бъдещи и да се обречем на вечен двупартиен модел, с неизбежна олигархия като финален резултат. Вж. Гърция).

Втората идея: Да разрешим референдум, валиден при 30 на сто участие (тоест да дадем могъщо оръжие в ръцете на всевъзможни популисти, с безумните им фашизоидно-комунистически предложения, вкл. и преди всичко анти-европейски. Вж. дори доскоро цъфтящата Ирландия).

Третата идея: Да отворим 3-ти и 4-ти блокове на АЕЦ „Козлодуй”. (По-точно да спечелим няколко месеца работа на единия блок, защото за другия няма гориво. А после да платим закриването. Този път ние, а не Европа. Какво въображение! Да се скараме с Европа и освен това да загубим свои пари!).

И четвъртата идея: Ние сме иранци по произход. Което по друг начин произнесено значи „арийци”, с извинение. (Тоест не сме някакви си гадни славяни, с тюркска примес. Висша раса сме си ние и нищо по-малко.)

Смъртният страх на елита

Кое е общото на тези четири... как да го кажа учтиво... недомислия? То е очевидно: на хората, на електората се правят комплименти. 1) „Вие сте прекрасни, но партиите не ви дават да управлявате”, 2) „Вие знаете какво трябва да се прави, но лошите спират вашите желания”, 3) „Вие имате безценен ресурс – тоест амортизираната като нафтова печка АЕЦ – но гадовете ви я спират и ви крадат милиарди. В смисъл губим няма и 30 лева на човек...” 4) „Вие сте уникална нация по кръв...”

Та това бяха четири нови идеи, които открих за една седмица и те говорят само за едно: за смъртен страх на елита от електората. Реалната, истинската идея, винаги изисква нещо от хората, кара ги да се променят. Да вършат нещо ново, нещо необичайно, нещо трудно.

Нашият елит е така близо до фалита си, че не смее да предложи на хората каквото и да било усилие, каквато и да била нова цена за промяната. Той само се подмазва: велики сте, прекрасни сте, но някой ви пречи. (Кой? Как кой – нашите политически конкуренти...).

Жътва не се задава

Но това сладникаво-фалшиво поведение на кандидатите за властта е по-скоро тяхна беда, отколкото вина. Там е работата, че чудовищно трудният преход завря електората в многогодишна поза на оцеляване (с цената на обедняване и унижение). Сега, след прехода, народът ни просто не схваща какво усилие предстои. Жътва не се задава и не само заради кризата. Самото масово очакване, някой нещо да раздава, е погрешно.

Основните наши болежки: масовата корумпираност, мърсотията, съдебните и административни несправедливости, безбожно ниските заплати в редица области, изискват масови солидарни усилия, за да бъдат преодолени. Нищо голямо и наведнъж не може да ги реши. Това е още едно предълго пълзене към Европа, но когато вече сме в ЕС! И това е движение и енергия, които има да извърши и излъчи преди всичко обществото. Държавата тук може да помага, но не повече, защото това са все възникващи обществени системи на контрол върху самата държава и общините.

Тази публикация на Дойче Веле е съвместна с вестник „Труд”.

Други текстове от същия автор: www.raichev.org

За отзиви и коментари: a.raichev@gallup-bbss.com